Туморът на БНБ, банките и партиите не позволи възраждане на кооперативното банкиране в България

349770-l

Създаването и функционирането на кооперациите (включително и кредитните) в България е регламентирано в Закона за кооперациите (ЗК).

Законът за кооперациите ясно дефинира правните стъпки за учредяване на една кредитна кооперация. За разлика от законодателството в голяма част от европейските държави обаче у нас има правна пречка кооперативните банкови организации да разгърнат своята дейност и в депозитно-кредитната сфера. Спънката идва от Чл. 36, ал 3, където се казва, че: (3) Кооперацията по решение на общото събрание и с решение на Българската народна банка при условия и по ред, уредени в специален закон, може да извършва влогово-кредитна дейност.

В ал.3 всъщност се дефинира правна възможност кооперациите да извършват влогово-кредитна дейност при наличие на специален закон и с решение на Българската народна банка.

Проблемът в тази ситуация е, че законът който може да се третира като „специален“ и който всъщност урежда кредитната дейност в страната, Закона за кредитите институции, не дефинира и не разглежда условия и ред за създаване на кредитни кооперации. Изключение правят отново взаимоспомагателните кредитни кооперации на частни земеделски стопани, създадени по схемата за земеделски капиталов фонд съгласно сключени договори между правителството на Република България и Европейската комисия за усвояване на предоставени безвъзмездно финансови средства, които са регламентирани в „предшественика“ на Закона за кредитите институции, а именно Закона за банките.

В чл. 1, ал 3 от Закона за кредитните институции се казва, че „Разпоредбите на този закон се прилагат съответно и за банките, създадени с отделен закон, доколкото в него не е предвидено друго“, но отделен закон, който за регламентира кооперативното банкиране в България реално няма.

На база изложеното може да заключим, че у нас има пропуск в законодателството, който възпрепятства всякакви инициативи за създаване на кооперативна банка.

До момента реално единствен опит за законово регламентиране на кооперативното банкиране у нас е направен през 2001г., когато Йордан Нихризов внася в 39-тото Народно събрание Законопроект за кредитните кооперации и сдружения. Законопроектът е внесен в Комисията по бюджет и финанси, но не бива подложен на гласуване от народните представители, с което се прекратява този единствен опит за законодателно уреждане на кредитните кооперации в България.

Индикациите през годините водят до извод, че мерки за урегулиране на законодателството в тази област може би нямат да се предприемат в близко бъдеще. Тези съмнения се засилват и от декларираната съпротивата на БНБ за регламентиране на кооперативното банкиране у нас.

Още през 2007 г. в документ озаглавен „Основни принципи на лицензионната политика на БНБ“, управителният съвет на банката заявява, че „Създаването на нискокачествени квазибанки би представлявало авантюра с изключително тежки последици, която БНБ няма да подкрепя“. С допълнително уточнение от БНБ поясняват, че се касае най-вече за кооперативните банки.

БНБ е институция, на която със закон е вменена отговорността на бъде гарант за стабилността на банковата система и оттам на макроикономическата стабилност на страна. От тази си позиция тя може да изказва опасения за съществуването на определени финансови организации. Както става ясно от данните до сега обаче, съществуването на кооперативните банки е утвърдена европейска практика, която продължава и до днес. На база финансовата информация се потвърди и становището на някои експерти, че този тип институции са дори по-стабилни и се ползват с по-голямо доверие в сравнение с търговските банки. Особено в кризисни ситуации се отбелязва, че кооперативните банки са ключ за оцеляване на малкия и средния бизнес и така те са средство за осъществяване на акти-кризисна политика.

Съображенията на БНБ за кооперативното банкиране от гледна точка на създаването на нискокачествени квазибанки са в противовес с политиката, която тя води относно институциите, които осъществяват кредитиране у нас. Визира се основно навлизането, посредством даване на лиценз като финансова институция именно от БНБ, на българския пазар на т.нар фирми за „бързи кредити“. До последните предложения за промени в Закона за потребителските кредити (от началото на юли 2012) – част от дейността на тези организации, като заемите до 400 лв., дори не попадаха в него и така се създаде среда на непрозрачност при формиране на лихвените процент и неясноти относно функционирането на част от кредитния пазар у нас. Потребителят така и не разбираше каква сума ще върне, докато не се наложи да плаща погасителните вноски. Това е опасност, която би следвало БНБ да индикира и да предприеме съответните действия, съгласно вменените и отговорности. Предложенията за промените в „бързото кредитиране“ обаче се инициираха от миистъра на финансите Симеон Дянков, което буди размисъл защо БНБ не пое инициативата след като е „чувствителна“ на темата за квази участниците на кредитния пазар у нас и след като трябва да бъде гарант за стабилността посредством контролната си дейност. БНБ като институция няма вменени законодателни функции, но може да инициира дискусии по много въпроси за кредитирането у нас.

140549626658903


Характеристики на кооперативното банкиране

assemblea-660x330

  • Дълбоко вкоренено в местната икономика

Кооперативните банки са ключови участници в европейското общество. Те осигуряват достъп до финансиране на местно ниво и са широко разпространени, дори и в отдалечените райони на континента. Европейската кооперативно движение отразява традицията за отговорност и социално сближаване от създаването си през 19-ти век. Широкообхватните мрежи на кооперативните банки често ги правят основните работодатели и данъкоплатци в своите региони. В кооперативните банки работят около 777 500 души в Европа.

  • Собствеността е на членовете/клиентите

Клиентите могат да станат членове/собственици на кооперативните банки със сравнително малки инвестиции. В резултат на това те имат пряко участие в бизнеса и са включени в процесите на управление, стратегия и управление на риска. Основната дейност на кооперативните банки е създаване на стойност за своите членове и дългосрочни отношения на доверие, за разлика от подхода за максимизиране на печалбата на традиционните банки.

  • Един човек = един глас

Кооперативните банки носят в себе си модерното, иновативното и традициите на бащите-основатели на движението – Райфайзен и Шулце. Основният водещ принцип е един човек = един глас, залегнал и в устава на Европейска асоциация на кооперативните банки. Тяхната уникална структура, базирана на заинтересованите страни, води до ефективно и устойчиво управление: членове контролират кооперацията чрез балансиране на всяко ниво на бизнеса. Това минимизира риска на организацията, идентифицира кредитоспособността и дава незабавен отговор на нуждите на клиентите.

  • Стабилни бизнес практики и устойчиви структури

Кооперативните банки обикновено имат високо ниво на капитализация, стабилни приходи и диверсифициран кредитен портфейл. В цяла Европа те надвишават минималното законово изискване за капиталова адекватност от 8%, със средно равнище от около 9%. Кредитните рейтинги отразяват финансовата им стабилност с нива вариращи между AA и AAA за най-големите кооперативни банкови групи в Западна Европа. Банките са в състояние да посрещнат предизвикателствата на новата следкризистна среда, защото техния бизнес модел отговаря на настоящите нужди и очаквания.

  • Финансиране на реалната икономика

Кооперативните банки допринасят за стабилността благодарение на близостта им до своите клиенти. Те продължават да предоставят кредити на своите клиенти и на членовете в добри и лоши времена. Те са ключови играчи във финансиране на реалната икономика: домакинствата и на малките и средни предприятия (МСП).

  • Води в областта на социалната отговорност

Кооперативните банки изповядват визията за взаимопомощ, отговорност и солидарност. Те наблягат върху общото благо на обществото. Те са исторически създадена с цел да подобрят достъпа до финансиране за своите членове, които иначе биха имали ограничен достъп до кредитиране на разумни цени. В резултат на социалната си насоченост, кооперативните банки участват в специфичен кръг от дейности, като например микрофинансиране и обезпечаване финансовото образованието на дългосрочно безработните служители. Кооперативните банки също така, традиционно, насърчават развитието на своите общности чрез културното подпомагане.

Ценности на кооперативното банкиране

sostenibile-mani-300x300

Кооперативните банки споделят специфични ценности: солидарност, взаимопомощ, борба със социалните и екологични  проблеми, устойчивост, близост, доверие, управление. Тези ценности отразяват силната им ангажираност към обществото.

  • Доверие: крайъгълния камък на кооперативното банкиране

Доверието е ключът за тясната връзка между банката и нейните клиенти. За кооперативните банки това означава, че техните операции са детерминирани да обслужват интересите на клиентите. Това е възможно, защото максимизирането на печалбата не е основна цел.

  • Управление: Членове контролират своята банка

Клиентите и членовете на кооперативните банки са представени в управленската структура на банката, чрез участие в бордовете, членски съвети и т.н. Това гарантира, че интересите на членовете са най-важния приоритет. Ставайки член, клиента може да оказва влияние върху политиката на банките. Разнообразието (посредством многообразието на членовете) в собствеността е свързана с постигане на консенсусен подход и предотвратяване фокусирането върху интересите само на някои от заинтересованите страни.

  • Издръжливост: Твърдо адаптиране към променящите се обстоятелства

Кооперативните банки имат по-нисък „апетит“ към риска и са дългосрочно ориентирани. Благодарение на своите местни корени, кооперативните банки бързо се адаптират и към местните условия. Те могат да се адаптират към променящите се обстоятелства и сами да се реорганизират по-бързо отколкото другите банки.

  • Близост: най-близко до клиентите

Местните кооперативни банки обикновено имат по-добра физическа близост до населението, благодарение на своите гъсти мрежи от клонове. Те са част от общността, разбират своите клиенти и говорят на техния език. Близостта е допълнително подсилена чрез участие в множество социални мрежи и чрез активно подпомагане на местните общности.

  • Социална ангажираност: Подкрепа и работещи наблизо

Кооперативните банки са част от икономическата и социалната среда на своите клиенти. Те поемат инициативи насочени към подобряване на средата на клиентите и предоставяне на финансови услуги. Една част от приходите на банките се насочват за насърчаване на икономическите инициативи в местното общество..

  • Солидарност: Наблягат върху общото благо на обществото

Кооперативните банки традиционно насърчават предприемачеството на индивидуално ниво, и така влияят върху общото благо на обществото. Освен това, те играят ключова роля в местното и регионално развитие чрез реинвестиране на капитала на местно ниво.

Всичко това ни дава още повече доказателства към връщане на кооперативното банкиране у нас.

 


 

 

КООПЕРАТИВНОТО БАНКИРАНЕ В ЕВРОПА И БЪЛГАРИЯ

 

Развитие на кооперативното банкиране в България

Децата спестители, кооперация “Напред”

Децата спестители при работническата потребителска кооперация “Напред” в град Лом, 14 декември 1930

 

Начало на кредитните съюзи в България се поставя още преди Освобождението, първо от общите селски хамбари, а след това турският началник Михат Паша ги легализира като  земеделски околийски каси:

 

В периода след Освобождението успоредно с държавните и частни банки в България се създават и кооперативни кредитни институции като кредитни кооперации и популярните банки.

Утвърждава се и устава на земеделските каси, в който ясно заляга принципа на взаимопомощта. С тази стъпка се цели осигуряване на евтини кредит на земеделските стопани. Така се полагат и  основите на Българската земеделска банка.

След Освобождението земеделските каси са подложени на значително регулиране от държавата. През 1880 година те получават правото да приемат влогове и да получават заеми от Българската народна банка (БНБ), а от 1894 година капиталът им се увеличава с 5-10%, отчислявани от поземления данък.

На по-късен етап, през 1888 г., се разрешава на земеделските каси да кредитират и други стопански субекти, извън земеделците. Това води до известна степен до насочване на свободния ресурс на касите към средните и едри селски стопани и търговци.

Не е необичайно правителствата да злоупотребяват с ресурсите на касите. Така през 1903-1904 година, в противоречие с изричната забрана на Закона за Земеделските каси, правителството получава от тях заеми за 23,4 милиона лева.

И през този период основна цел на земеделските каси е да изместят от пазара частните лихвари.

От 1 януари 1904 година Земеделските каси са обединени в една банка, която първоначално има за цел да кредитира преференциално земеделските производители. Макар тя да се ползва с известна автономия, нейното ръководство се назначава по предложение на министъра на търговията и земеделието. Създаването на банката представлява фактическа национализация на земеделските каси.

През 1910 г. се създава Българската централна кооперативна банка, която трябва да поеме кредитирането на всички кооперации, включително и земеделските. До края на 1910 г. Българската централна кооперативна банка обединява в себе си 900 кооперации. През 1934 г. Българска централна кооперативна банка се слива с Българска земеделска банка и се образува Българска земеделска и кооперативна банка. С направената консолидация банката става основен фактор на кредитния пазар. Около 50% от всички кредити и 54% от всички депозити в страната се администрират от нея. Българска земеделска и кооперативна банка оперира до 1947 година, когато е присъединена към Българска народна банка.

Към 1942г. членската маса на кооперативните банки и кредитни съюзи в България наброява близо 500 000 души.

След 1989г. продажбата на банковите активи се осъществи паралелно с недопускането на възможността за възраждане на системата за кооперативен кредит.
Преди 1989 г. банковия закон разрешаваше дейността на кредитните кооперации. След това банковото лоби и либералните икономисти смятаха, че е немислимо да има кредитни кооперации и не допуснаха законодателни инициативи в тази насока. Политиците мислеха, че кредитните кооперации, и по-точно популярните банки, са финансови пирамиди. Провалилият се политик Иван Костов и провалилият се централен банкер проф. Вълчев решиха, че кредитните кооперации, и по-точно популярните банки са „финансови пирамиди” и решиха, че в българския капитализъм, в българския модел на пазарно стопанство няма място за тях по подобие на решението от 1986г., командитните дружества да не се включват в Указ 56, защото внасяли лошия привкус на „командване”, а ставало дума за разгръщане на социалистическата инициатива чрез нови форми на стопанска дейност

С други думи, група непросветени и късогледи български политици и псевдоикономисти, натрупали опит с пазарната икономика в качеството си на туристи и купувачи на сувенири в бляскавите магазини на западните европейски столици, подписаха смъртната присъда на българските кредитни кооперации, играли огромна роля по време на развитието на България до края на Втората световна война. В предприсъединителния процес и преговорите за членство на България в Европейския съюз беше пропуснат огромния шанс да се даде възможност за възраждане на кооперативния кредит, за което огромна вина носи и сегашното ръководство на БНБ. Вместо да бяха възродени българските кредитни кооперации, години наред се правят някакви смешни опити за създаване на схеми за микрофинансиране, използвани предимно от малцинствени групи в западните държави за преодоляване на т. нар. “социална ексклузия”.

253600_443059522434731_1093100057_n


 

Банковите кооперации и финансовата стабилност

Годишно събрание на кооперативна кредитна банка Преалпи, Италия

Годишно събрание на кооперативна кредитна банка Преалпи, Италия

 

Европейските кооперативни банки просперират през голяма част от съществуването си, тъй като успяват да преодолеят важни недостатъци на пазара.

Кооперативните банки обикновено имат по-малко стимули да поемат рискове и това изглежда се потвърждава от опита до сега. Липсата на необходимост да се максимизират печалбите и липсата на много от факторите, които водят мениджърите на търговските банки да поемат риск в краткосрочен план означава, че кооперативните банки имат по-малко мотиви да предприемат рискови начинания. Голяма част от наличните доказателства са в съответствие с това предположение. По време на спестовните и кредитни кризи в САЩ, инвестиционно-държаните спестовни и кредитни асоциации се представят много по-зле, отколкото взаимоспомагателните такива, защото първите са склонни да преследват по-спекулативни цели. По принцип търговките банките са много по-склонни да спекулират със средствата на вложителите, докато кооперациите обикновено имат клиенти с по-ниска склонност на риск.

Кооперативните банки могат да бъдат по-уязвими към някои сътресения, включително влошаване качеството на кредитите и промените на лихвените проценти, но възможностите за управление на тези уязвимости са по-големи. Старомодното посредничество, което е в основата на дейността на кооперациите спомага за преодоляване на част от тези икономически шокове.

Доказателства за разумната кредитна политика и стабилността на кооперативните банки могат да се видят от следните данни.

Praph 1Горната таблица показва, че кооперативните банки поддържат по-ниски нива на съотношение кредити/депозити, с което си гарантират сигурност и увереност, че имат достатъчно буфери да посрещнат трудности, свързани с некоректни кредитополучатели.

Praph 2От посочената информация се вижда, че кооперативните банки са с много добри показатели за собствен капитал, което също спомага за финансовата устойчивост.

Долните таблици индикират сериозното присъствие на кооперативното банкиране във водещи европейски страни.

Praph 4 Praph 3

От изложените данни се вижда, че в Европа отдавна са прозрели значимостта на кооперативното банкиране. В неговите исторически корени е вклинено желанието на бъде в ползва на потребителя и самоцелната печалба да не бъде водещ фокус. Това е само още един от многото аргументи в полза на възраждането на кооперативното банкиране и у нас. 


 

64758_215767265230432_765022650_n

На база посочените финансови резултати на кооперативните банки в Европа нежеланието на БНБ да подкрепи създаването им изглежда още по-странно. Както стана ясно банковите кооперации поддържат много добри нива на капиталова адекватност, дори над минимално изискваните. Високите кредитни рейтинги също доказват тяхната финансова стабилност. От тази гледна точка именно БНБ би трябвало да инициира дискусията за законовото уреждане на кооперативното банкиране в България, тъй като работата и на пазител и гарант на финансовата стабилност ще се улесни значително.

От изложено става ясно, че може би БНБ следва да преосмисли дали съпротивата срещу кооперативните банки е основателна след като тя позволява определени недобри практики да съществуват на българския кредитен пазар, а доказано успешни институции като банковите кооперации не са желани.

В заключение кооперативното банкиране у нас може да окаже именно ключа към установяване на нов етап на развитие на кредитния пазар, който да се основава на принципите на коректност, солидарност, близост до клиента. Още повече, че в България има утвърдена традиция в тази сфера и успехът на кооперативните банки, както в управленски, така и във финансов аспект може да се предполага с определена доза сигурност.

Радослав Пашов, преподавател в УНСС, 14.10.2012

Петър НЕЙЧЕВ, д-р ик. н., председател на Българска асоциация на кооперативните кредитни организации и бизнес мрежи (БАККОБ)

Nedovolnite

1043927_1381613715390082_478150654_n

 

 

 

 

 

Tagged with: , , ,
Публикувано в Актуално

Солидарен кооператив „Свободна храна“ – София

1391909_376735165791936_1698940618_n

Храната в днешно време не е свободна. Хранителната ни независимост е отнета от политиците, олигархията и системата за дистрибуция на благата ни.
Осъзнаваме, че трябва да вземем нещата в собствените си ръце, а не да чакаме някой друг да ни дава свобода и да решава вместо нас. Затова чрез подобна самоорганизация целим изграждане на нова солидарна икономиката, този път от, на и за хората.
Създаваме този кооператив, защото политическата, икономическата и социалната криза ни карат да търсим алтернатива – друг начин на организация на живота ни.

Основните цели на самоорганизирания ни кооператив са:
- да се освободим от доминацията на прекупвачите и неколкократното оскъпяване на селскостопанската продукция, като подкрепим местните производители пряко и употребяваме прясна, локална и качествена храна;
- да поемем лична отговорност за баланса между интереса на производителя и потребителя въз основа на стремежа към доверие и симбиоза, а не към надлъгване. Девизът ни – солидарност за всички!

На практика това означава:

Стараем се продуктите, за които организираме поръчки, да са чисти и здравословни, но преди всичко – на цени, които са едновременно достъпни за потребителя и достатъчни за оцеляването на производителя. В този смисъл не държим да бъдат био, а поръчваме и конвенционално производство.

Кооперативът работи без йерархия и всичко се решава на отворени пряко демократични срещи. По същия начин, на живо или онлайн, правим нашите колективни поръчки и се свързваме с нови производители.

От сегашната ситуация печели бездънния бюрократичен джоб, паразитиращите прекупвачи и инвазивните хипермаркети, а губят хората. Тези хора, които заради нечии схеми са оставени да ядат скъпи и вносни храни, което допринася за всеобщата мизерия, нищета и отчаяние. Самоорганизираме се и ще покажем силата си, като действаме заедно и ефективно.

Който желае да се присъедини към потребителския кооператив, може да се включи във фейсбук групата: Солидарен кооператив „Свободна храна“

Или може да поръчвате направо от нашата таблица.

От десетилетия сме свикнали да виждаме масови протести на фермери, излезли по улиците на различни европейски столици с големите си машини или животни. Често изхвърлят продукцията си или я раздават на минувачите в знак на възмущение от ниските й изкупни цени, понякога многократно по-ниски от крайните по лавиците на магазините. Хроничният проблем, породен от правилата на пазарната икономика, предизвика съчувствие на потребители в система за директни продажби и други форми на солидарност от цяла Европа – от Гърция до Испания(най-ярките примери), чак до Северна и Южна Америка, а отскоро такива мрежи започват да се развиват и в България.

Нека си върнем свободата, независимостта и изградим един по-добър и хуманен свят, където взаимопомощта и сътрудничеството, солидарността и загрижеността за благополучието и на другите се смятат за изконни принципи.
За бъдеще изпълнено с надежда и смисъл!
Защото един друг свят е възможен!

578096_660340733996962_1740501179_nбаба_и_ябълки

Публикувано в Солидарна икономика

Що е родителски кооператив?

coopРодителският кооператив (РК) е гражданска инициатива за съвместно отглеждане и обучение на деца при активно родителско участие. Това е семейство от семейства – своеобразна общност от родители, които се обединяват с цел създаването и развитието на общо пространство – среда, близка до семейната, която отразява възгледите и разбиранията на общността по отношение на принципите и методите на отглеждане,възпитание и обучение на децата. Целта на РК е да осигури на децата възможност да прекарват пълноценно своето време и да се насърчи тяхното емоционално, интелектуално, социално и физическо развитие. Read more ›

Публикувано в Солидарна икономика

Окупирана болница в Гърция под контрола на лекарите

Персоналът на многопрофилната болница в Кукуш (Kilkis) реши да я окупира. Докторите, сестрите и останалата част от персонала, които взеха участие в генералната асамблея решиха:

Image

Ние разбираме, че сегашните проблеми в националната здравна система и свързаните й организации не могат да бъдат решени с конкретни искания или с искания засягащи нашите интереси, след като тези проблеми са продукт на по-общи анти-социални политики на правителството и на глобалният неолиберализъм. Read more ›

Публикувано в Обществени

Потребителски кооператив „Без посредници!” в София

1385967_645438898820479_1630391йхг519_n

  Основната цел на подобен тип кооператив е да премахне прекупвачите, които изкупуват продукцията на производителите на ниски цени, а след това я продават неколкократно по-скъпо. От това губят, както производителите, така и обикновеният потребител. Единственият начин да се преборим с това, е да купуваме директно от производителите, т.е. и двете страни са доволни, защото консумираме хубава продукция, която е на по-ниски цени, а така няма да ощетяваме и производителите. Заради това създадохме потребителския кооператив „Без посредници!” в София.

Read more ›

Публикувано в Солидарна икономика

Полупряка и пряка демокрация (Светлин Тачев)

Събрание на жителите на Гларус
  От няколко години, в българското политическо пространство, силно се спекулира с пряката демокрация. Различни политици, партии и НПО-та използват този термин за своите популистки програми и лозунги, с което налагат грешна представа за него.
  В повечето случаи, основният пример, който се дава за пряка демокрация е Швейцария. Неправилно твърдение, което се натрапва в публичното пространство и създава грешна представа у хората. Несъмнено Швейцария остава държавата с най-добре изразена форма на демократично управление, но тя може да се определи, като полупряка демокрация с елементи на пряка. Това не значи, че няма общности, които са създали и развили истинска пряка демокрация. Затова, настоящото изследване цели да представи двете форми на демокрация. Изводите, които ще се достигнат, имат за задача да изяснят понятията и техните същностни характеристики. Read more ›
Публикувано в Пряка Демокрация - Истинска Демокрация

Общите студентски асамблеи (събрания) в Гърция

assembly

Основна информация:

История:

Студентските сдружения и Общите студентски асамблеи съществуват във всеки държавен университет в Гърция. Правото за организиране на такива асамблеи е гарантирано от Закона за университетите в Гърция, приет през 1974 г., след падането на гръцката военна хунта. От този момент нататък на членовете на академичната общност в Гърция са дадени редица права в духа на демокрацията и свободата на словото, в контраст с военната диктатура в предходните години. Оттогава студентските сдружения и Общите студентски асамблеи стоят в основата на политическата дейност на гръцките студенти. Read more ›

Публикувано в Обществени, Пряка Демокрация - Истинска Демокрация
Follow

Get every new post delivered to your Inbox.