Съзнателното негласуване на изборите и пряката демокрация като алтернатива

От избори към съзнателно негласуване

Процесът на изборите изисква от нас хората да дадем безплатно, чрез пускането на бюлетината, правото на позиция и решение на всякакви политически въпроси, предоставяйки това в ръцете на малцина представители. Това, с няколко думи означава да НЕ решаваме за живота ни, а за това кой ще решава за него. Това е поредният епизод на съвременната трагедия наречена „представителна демокрация”. И наистина е трагедия, защото през предходните режими властта е била въпрос на насилствено изпълнение, докато днес подтиснатите сами избират кой ще ги управлява.

Предложеното въздържане от гласуване не е сантиментална реакция или апатия, а съзнателен избор с логически аргументи. С нашия отказ да гласуваме ние показваме нашата позиция да не делегираме нашите права никому. С няколко думи, не си представяме свят разделен на управляващи и управлявани. Нека не забравяме, че проблема с йерархията е преди всичко морален. Всичко започва от въпроса: колко участваме при взимането на решения? И по кой начин? Чрез представители? Проблемът не е в избирането на някой, който да свърши нещо конкретно за група хора. Проблемът е абсолютната власт, която се упражнява върху нас.

Какво имаме предвид: в една свободна организация на нашия социален живот, решенията ще бъдат взимани чрез пряко-демократични процеси. Терминът „представител” в тези случаи означава нещо различно и има поне две различни характеристики от това, което разбираме днес:

  1. Представителят трябва да изрази мнението на групата, която го е упълномощила. Той има определена мисия и след нея той трябва да напусне позицията си заради принципа на отстранимост. Точно обратното се случва в днешната „демокрация”, в която представителите запазват позицията си за поне 4 години! През този период представителя има право да взима всякакви решения, да създава закони и институции. Възможностите, които обществото има, за да го спре, са изключително ограничени.
  2. Втората и най-значима разлика при термина „представител”, е че той няма да има право да решава за всички ни, а само да пренася нашето мнение. Това, за съжаление не се случва днес, тъй като тези, които ни представляват упражняват абсолютната си власт и налагат закони върху цялото общество. Тук е фундаменталната разлика между двете значения на думата „представител”, разликата между пряка и представителна демокрация или по-точно разликата между демокрация и държавна власт (или олигархия, парламентарна диктатура и т.н., в зависимост от това как предпочитате да я наричате).

Обществото делегира властта на едно малцинство и определя експерти за решенията на собствените си проблеми. По този начин, кой решава за Европейския Съюз и за т.нар. „икономическо развитие”, винаги срещу обикновения човек? За бедността и за войните? За безработицата и бедното образование? Чий избор е всичко?

Необходима е нова култура, която ще премине от това, което днес наричаме тяло от гласуващи и данъкоплатци, към активни и свободни хора. Култура, която ще възстанови „преките” човешките отношения на локално ниво и която ще бъде в бъдеще алтернатива на централизирацията на държавата или на другите „свръхестествени” механизми. На местно ниво, структури като автономни социални центрове или квартални асамблеи могат да дадат реалистична алтернатива от днес.

Също така има нужда от развитието на алтернативни модели на икономика на участието.

Последните години виждаме такива опити по света като самоуправление на работните места от работниците, асамблеи по площадите, създаването на автономни екологични общности. Там хората обръщат гръб на властите и на партиите. Те се занимават с различни социални проблеми като земя, болници, къщи и т.н. Там те осъзнават, че ежедневните лични проблеми са дълбоко свързани с хората до тях и че решенията трябва да идват в координация с всички.

Нека преценим реалното ни участие и дневните ни дейности в нашите градове и квартали, а не в задраскването на някакви кандидати на лист хартия. Тогава ще осъзнаем, че нашето участие в изборите има значение само за онези, които ни управляват или искат да ни управляват!Image

Пряката демокрация като алтернативно предложение

Пряката демокрация е непосредствения начин да се взимат решения в едно общество. Това значи от нас за нас, без лидери, представители, инструктори и други такива. Пряката демокрация се формира от обикновените хора/граждани без почести и титли. Както К. Касториадис твърди  „ако една демокрация не е пряка, то тя не е демокрация”.
Тя не е теоретически текст от идеи, а практическа реалност. Тя означава да си върнем свободните публични пространства в кварталите и да създадем публични асамблеи, където всички решават, всички участват, всички контролират.

Къде се появява пряката демокрация? Бихме казали винаги и навсякъде, където хората – обществото – поемат живота си в своите ръце.

Пряко-демократичната структура не е решението на нашите проблеми, а е начина да достигнем и да намерим това решение. В днешната обезценена политическа и партийна система, тя (пряката демокрация) може да бъде изхода, само ако осъзнаем, че кризата не е само икономическа или политическа, а докосва сърцевината на проблема, това е криза на системата. Затова искането за хоризонтална социална структура, в която е включена пряката демокрация не е само критика на съвременната система, а предложение за премахването и.

И защо говорим за структури? Структурите на едно общество не са само организационнен въпрос, а дълбок социален такъв. Това означава, че те отразяват представите на гражданите за тях самите, за техните ценности и ежедневни дейности (например в демократичен или тоталитарен режим социалните връзки се развиват по различен начин). Високия процент на негласуващи в изборите по света и създаването на спонтанни движения в световен мащаб ни показват, че партиините структури повече не могат да вдъхнат доверие у хората. До днес тези структури бяха градени от „вярата” в партията и ролята и като „гений”. Партията знае какво трябва да бъде направено и кой трябва да го направи. Те изпълняват готови решения и идеологии, които трябва да бъдат следвани по почти религиозен начин, точно както Моисей изпълнил 10 божи заповеди. Днес никой не може да повярва в тези „метафизични” сили на партиите и представителите.

И тук идва предложението за пряка демокрация:

Ще се опитаме да организираме основните характеристики на пряката демокрация в следната рамка:

1. Един основен елемент от развитието на пряката демокрация е да осъзнаем, че върви заедно с политическото равенство, което означава, че гражданите участват наравно в диалозите и в решенията. Но това политическо равенство не може да съществува без социално и икономическо такова (например един шеф не може да говори наравно с един работник, заради различните социални и икономически позиции). Така, че пряка демокрация не може да съществува в държава или в авторитарен режим, където от самото начало икономиката, например е в ръцете на малцина или съществуват конкурентни човешки отношения като „твоята загуба е моя победа”. Вече знаем за парадоксалния случай на т.нар. „пряка демокрация” в Швейцария. Също от време на време слушаме за референдуми. Но тези примери са много ограничени версии, които предвиждат отново правителствен контрол и не бива да бъдат бъркани с искането за пряка демокрация. С пряката демокрация (политическо, икономическо и социално равенство), спира да съществува разделението на политиката и икономиката от обществото.

2. Втора характеристика е отстранимостта. При пряко-демократичните структури участниците, които поемат отговорности често трябва да бъдат отстранявани и редувани. Това означава, че задачите трябва да се разпределят по ротационен начин. Така се избягват неофициалните лидери, бюрокрацията и дисхармонията между говорене и действие. Един пример може да бъде пряката демокрация на работните места, на асамблеите на работниците. За да могат всички работници да участват наистина при вземането на решения, е необходимо да имат обширна представа как работи техния бизнес. Ако няколко работника отговарят за обработката на важна информация свързана с работата им и имат достъп до нея, най-вероятно те ще имат обширно мнение за това как работи бизнеса. Следователно, те ще имат повече информация и ще създадат неформална мениджърска група. От друга страна, останалите работници, които извършват физическа и по-проста работа няма да могат да преценяват и решават толкова добре. Заради тази причина пряката демокрация на работното място означава никой да не работи само неприятна работа или само духовна и полезна такава. Трябва да бъде създадена, от работниците, балансирана и разнообразна програма от отговорности.

3. Свързана с предишната характеристика е също и следващата: достъпът до знанието и информацията. Причините са, очевидно същите като преди. Граждани, които имат правото да решават и да контролират общностите си е необходимо да се информират и образоват свободно. Това ще им помогне да правят сигурни и колективни стъпки и избори.

4. Като четвърта характеристика може да добавим автономията на пряко-демократичния процес. Това означава, че пряката демокрация не е режим, който създава перманентни институции, а непрекъснат процес, непрекъсната възможност за участниците да изграждат техни институции и закони. Хората, в този случай, са свободни да откриват нови начини на създаване и организиране на техния социален живот, на самоуправление. Те експериментират продължително със структурите, които използват и тяхната гъвкавост, така че да могат да ги променят когато им се наложи. Така че, говорим за разнообразие от версии, които социалния живот може да приеме, в зависимост от района, специфичните обстоятелства, опитът, който придобиват и новите ценности и значения, които се появяват. Както Сапатистите в Мексико казват ”да опитаме и ще видим”.

5. При пряка демокрация не съществуват формализирани и институциализирани мнозинства и малцинства. Както казахме по рано, има продължителен процес на създаване на нашите институции. Следователно, решенията могат да бъдат вземани с консенсус, с единодушие или с мнозинство според желанието на участниците (така че, не съществува една готова рецепта, която трябва да бъде следвана).

6. Също, може да кажем, че пряката (незабавна, директна) демокрация изключва посредничеството между обществото и институциите. Затова работи в рамка, извън държавни механизми, партии, бюрокрация и всичко, което може да бъде сметнато като посредник. Представителството, каквото го познаваме днес е също премахнато, не само защото е посредник в начина по който решаваме задачите си, но и защото решенията трябва да бъдат изпълнени от всички. Така че, имаме две значения на думата ”пряка” : незабавността на вземане на решенията без посредници (начина) и незабавността на постигането им без бюрократични структури по средата (действието).

puerta_del_sol_assembly7. Очевидно, пряката демокрация цели политическа справедливост и участие, това не може да означава, че абсолютно всички се събират на асамблеи и решават за абсолютно всичко. Затова, последната важна характеристика еучастието в решенията според степента от която си повлиян от тях. Това е единствения критерий, според който някой може да разбере нивото на своето участие в решението (за повече информация вижте: Майкъл Албърт за Парекон). Всички, които са повлияни от решенията трябва да имат правото да им придават форма. Това, очевидно, изключва всички видове дискриминации, с които сме израстнали: българи или цигани, местни или имигранти, хомосексуални или хетеросексуални, мъже или жени, дебели или слаби и т.н. Пряко-демократичният процес изисква лично и социално съзнание, свободно от предрасъдаци и стереотипи.

Автор: Инициатива за пряка демокрация

Публикувано в Пряка Демокрация - Истинска Демокрация
5 comments on “Съзнателното негласуване на изборите и пряката демокрация като алтернатива
  1. Димо казва:

    Парламентарния модел на демокрация може и да работи в някои държави , които са изградили самоконтрол и самодисциплина в гражданите си , но в България модела не работи . Според мен закона определя морала на едно общество , но когато закона не важи за тези , които го гласуват …това си е чиста парламентарна диктатура

  2. Здравко казва:

    Много хубаво, но по нашият закон негласуването не показва никаква позиция. Случва се това, че процентът купени гласове излиза много по-евтино и тежи много повече. истински се показва позиция като се гласува с невалидна бюлетина. Тя не се брои за никого, но влиза в процента гласували.

  3. Даниел казва:

    Аз също съм по-скоро за гласуване с невалидна бюлетина. По този начин няма да изпаднем в подобна следизборна картинка:
    Гласоподавателна активност 20%
    от тях за:
    Иван – 8%
    Драган – 5%
    Петкан – 6%
    Невалиден вот – 1%

    Така Иван ще води на изборите като за него са гласували само 1,6% от имащите право на глас. И така всичко по старата схема.

    Картинката ще е различна ако има 50% невалиден вот.

    • Графът казва:

      И при 50% невалидни картинката ще е същата – праг за валидността на избора (подобен на референдумите) няма в сегашния избирателен закон.
      Ако ще трябва да се борим за нещо ново, не е ли по-добре да искаме бюлетина „Против всички“? Това определено е позиция: никой от предлаганите не ми харесва, но не съм безучастен.
      А тази бюлетина да носи вот: избраните с нея депутатски места да остават празни!

  4. Христина казва:

    Аз също съм за гласуване с невалидна бюлетина към този момент, когато никой от кандидатите не ми харесва.
    Но наистина няма праг на невалидност / това е заложено, за да може броя на гласувалите да не пречи за избор на Парламент или Общински съвет/.
    От тук нататък има толкова много неща за промени:
    Конституцията на Република България / като при свикване на Велико Народно Събрание,ВНС, да бъде премахнат текстът за свикване на ВНС и всички текстове, включващи ВНС да бъдат премахнати;
    Промяна на избор в съдебната система;
    Промяна в изборния закон /когато се приемат промените е необходима тази енергия, която беше сега по площадите / всичко това, ако по мирен начин стане смяната/.
    В момента монополи, партии така са завладели парламент и държава, че всяка идея за реално включване на хората във властта е много трудна, но не и невъзможна.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: