Пряка Демокрация: Логика на социалността (Чая Хелър)

През по-голямата част от историята на човечеството хората живеели в малки общности, организирани около логика на социалността: логика на социално коопериране, взаимна зависимост и децентрализация. Без да романтизираме малките, бездържавни общества трябва да отбележим, че повечето от тези общества се самоуправлявали на принципи на социалност, които са много различни от тези в капиталистическите общества днес.

Докато много от тези общества съвсем не били утопични, често белязани от междуплеменни войни и полови йерархии, като цяло те били организирани около идеята, че човешкото оцеляване и разцвет зависи от умението на хората да се кооперират за да осигурят общото благо. Събраните или произведени блага от членовете на общността се разпределяли според морал на реципрочност, който подсигурявал оцеляването на всеки от общността. Общностите често смятали индивиди, които трупали и укривали ресурси за себе си за обсебени от демонични сили. В такива случаи обществата имали много креативни начини за обезсърчаване на подобно поведение, варирайки от обществен натиск, през изключване от общността и дори до физическо наказание.
460_0___30_0_0_0_0_0_428267_276265602438644_2120262314_n
За разлика от тях, капиталистическите общества са организирани главно върху принципи на антисоциалност като алчност и съревнование. Вместо да заклеймяват индивиди, които трупат блага за себе си като Бил Гейтс или Доналд Тръмп, капиталистическите общества почитат техните най-антисоциални членове като ги награждават със социален статут, награди и внимание. Съвременните телевизионни предавания като „Сървайвър” и „Най-слабото звено” празнуват бързо разпространяващата се капиталистическа философия на социалния Дарвинизъм, според който „най-силният” т.е. най-алчния и състезателен оцелява. Живеем в период, в който йерархията се разглежда като нещо „естествено” и неизбежно, докато на идеала за без-йерархичност се гледа с подозрение, цинизъм и дори с открито презрение.

Но ние имаме потенциал да градим върху кооперативните измерения на предходните общества, въпреки че на това „Състезателно общество” би му се искало да мислим другояче. От биологична гледна точка, ние сме същият вид, същият хомо сапиенс, който е живял според логиката на социалността през по-голямата част от човешката история. Капитализмът и националната държава са отскорошни моменти от човешката еволюция. Въпреки разпространените социални йерархии днес , ние все още имаме същия потенциал вътре в себе си, потенциалът да уловим отново тази логика на социалност и да я превърнем в основа на едно ново общество.

От културна гледна точка също не сме толкова далеч от нашите предшественици. В нашите съвременни общества все още има латентни следи на социалност, принципи на коопериране, взаимна зависимост и свобода, от които можем да черпим вдъхновение и самопознание. Идеята за пряка демокрация е една от тези скрити следи на социалност измежду многото такива в историята на Запада. В древна Гърция, Атинянте създали понятието пряка демокрация, идеята, според която хората могат да се самоуправляват пряко, без религиозни и монархистични йерархии и власт. Въпреки че не успели да надхвърлят идеята за робство и патриархат, изключвайки подтиснатите от тази нова визия, те създали едно ново понятие за свободния „гражданин”: член на общност, способен на рационално и етично самоуправление.

Това схващане за самоуправление и децентрализирана власт не са „открити” само от Атиняните. Отново, през човешката история, предимно в малки и бездържавни общества, коренни общности често се организирали на егалитарни принципи, създавайки кооперативни структури за вземане на решения. Това което прави приноса на Атиняните уникален е идеята за пряка демокрация в гражданско общество, вместо в общество базирано на родственост. В обществата, базирани на родственост, социалните връзки са изградени според кръвна и семейна принадлежност. В гражданското общество, представено от Атиняните, социалните отношения са базирани на идеята за граждански връзки: хуманистичното схващане, че всеки член на общността, роднина или не, е отговорен и обвързан социално с всички останали членове на общността. Днес можем да разширим атинското схващане за хуманизъм отвъд постигнатото от тях, премахвайки робството, патриархата и всички форми на социална йерархия, за да включим всички членове на общности в общността на гражданите.

Пряката демокрация е логиката на социалност, изведена до политическите й заключения: тя е духът на коопериране преведен на политически език. Това е схващането всички граждани да работят заедно за да създадът обществената политика, която оформя тяхното ежедневие. Класическото и най-радикално понятие за политика означава самоуправлението на хората от полиса, градът или селото. Крайно време е да приемем и развием това естествено, но проницателно разбиране, идеята, че обикновени хора, свързани помежду си от хуманистична визия, могат пряко да изразяват и реализират своите собствени мечти, желания и решения заедно с други членове на общността.

Превод: Mechanic955

„Пряка Демокрация: Логика на социалността”, част от анализа „Биотехнология, Демокрация и Революция” : http://new-compass.net/articles/biotechnology-democracy-and-revolution-0

Публикувано в Пряка Демокрация - Истинска Демокрация

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: