Автномното общество (Корнелиус Касториадис)

311698_3888852652677_367214335_nАвтономно общество означава общество, в което колективния размисъл е достигнал своя максимум. Демокрацията е режима, в който заедно се мисли и решава какво ще се прави. Свободата в общество, имащо закони, е да имаш действителната възможност да участваш в дискусията, в разискването, във възникването на тези закони. Следователно ролята на политическото в демокрацията е да гарантира и да спомага за възможно най-голямата активност на индивидите и на групите, както в частната, така и в обществената среда. Почти всички човешки общества са неавтономни: въпреки, че всичките създават сами своите институции, те въплъщават в тези институции неоспоримата идея, че тази институция не е създадена от хората, а от нещо по-висше и че не може да се отзовава.

Автономията е ясното съзнание, че ние творим нашите закони и следователно, че можем и да ги сменяме.Декларацията за Правата на Човека казва в преамбюла си: “Всеки човек има правото да взима участие в управлението на обществените дела на страната си пряко или чрез свободно избрани представители.”Но “пряко”-то е изчезнало и ние сме останали единствено с “представители”-те.От гледна точка на политическата организация едно общество се учленява в три сфери:

  • частния живот, семейството;
  • мястото на среща между общественото и частното, където индивидите обсъждат, обменят, образуват сдружения, предприятия…
  • мястото, където се упражнява политическата власт.

Няма автономно общество (демокрация) без автономни индивиди, това предполага политическата сфера да гарантира и да спомага за възможно най-голямата дейност на индивидите (частна сфера) и на групите (обществена сфера) и също да прави така, че всички да участват в политическата власт.

Но обществената власт в действителност е частна афера на различни групи и кланове, които си поделят властта помежду си. Основните решения винаги се взимат зад кулисите; малкото, което се изнася на обществената сцена е гримирано и манипулативно. В нашата демокрация, представителството е взело връх над разискването. Има съвсем ясно разделение между управляващите и управляваните, между доминиращите и доминираните.

Населението от своя страна се зарива в частната сфера. То изоставя обществената област на бюрократическите, управленски и финансови, олигархии. От петдесетина години се оформят нов вид индивиди, определени от алчността, фрустрацията и обобщения конформизъм. Капитализмът изглежда ней-накрая успя да изфабрикува индивида, който му съответства – вечно разсеян, без памет, без проект, готов да откликне на всички прищявки на една икономическа машина унищожаваща биосферата, за да произвежда илюзии, наречени стоки. Ние сме съучастници в тази еволюция на нашия свят.

Завинаги ли ще си останем такива? Едно нещо е сигурно – няма да увеличим шансовете на свободата си, ако постоянно следваме каквото се носи или каквото се говори, ако постоянно окастряме това, което мислим и това което желаем. Когато се борим сами, вместо да искаме от нашето правителство да направи нещо за нас; когато се организираме, дори просто за да обсъдим какво има да се прави, тогава сме в движението към автономия – индивидуална и колективна, следователно и към демокрацията.Има нужда от нас не това, което е, а това което би могло да бъде и би трябвало да бъде.

Корнелиус Касториадис / из „Направено и за правене

Корнелиус Касториадис е политически философ и социален аналитик, основна тема в работата му е т.нар. автономно общество.

Докато всички общества се ръководят в определена степен от наслоени с поколения колективни представи (институции, закони, традиции, поведение), автомномно е онова, чиито членове осъзнават този факт и се стремят да го преодолеят. Изграждат нови институции, които след като бъдат интериоризирани от индивидите, ги улесняват възможно най-много в достигането до личната им автономия и способността им за действително участие във всякаква съществуваща в обществото власт. Обратно на автономното общество, хетерономното е напълно вживяно в колективните си представи. То ги приема за неотменима даденост и плод на свърхсоциален авторитет (Бог, прадедите, историческата необходимост).

Касториадис е един от идейните вдъхновители на майските събития от 1968 г. Грък по произход, той прекарва по-голямата част от живота си във Франция, също и пише на френски език. Умира в Париж на 26 декември 1997 , когато е на 75 г.

 

Публикувано в Пряка Демокрация - Истинска Демокрация

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: