Социализъм или самоуправление? (Акива Орр)

Думата „социализъм” има много значения. Всеки, който използва този термин трябва да предостави ясна дефиниция. Не е достатъчно да се каже „социална справедливост”, тъй като „справедливостта” също има много значения. Недостатъчно е да говорим за „режим, който премахва експлоатацията”, тъй като не е ясно каква експлоатация се има в предвид, когато държавната собственост над икономиката замени частната собственост.

Недостатъчно е човек да определя своята политическа ориентация на базата на борбата му срещу злините на една съществуваща система, той трябва да предложи алтернативна политическа система, която да замени тази, която генерира несправедливости. Противопоставянето на потисничеството и експлоатацията, без да се предложи алтернативна система, оставя властващата система непокътната. Тези, които се борят срещу злините на една политическа система, но не предлагат алтернативи на нея са политически импотентни. Всеки, който се бори да замени една политическа система трябва да предложи ясна, позитивна, алтернативна система, която да замени отхвърлената.

Социалистическата алтернатива на капитализма е: ”Държавна собственост над цялата икономика”. Всички режими, базирани на този принцип са деградирали в диктатури. Това не е инцидент заради специфични обстоятелства. Това е структурна характеристика на всяка държава и икономика управлявана от представители, бъдейки те политически лидери, чиновници или експерти. Във всички социалистически държави (и партии) политическата власт е в ръцете на шепа политически лидери.

„Власт” е силата да вземаш решения. „Политическа власт” е властта да вземаш решения, които засягат цялото общество. Във всички социалистически държави 99% от гражданите не могат да влияят над решения, които засягат всеки аспект от техния живот. Всички решения се взимат от шепа лидери. Има едно огромно, присъщо неравенство в политическата власт между лидерите и поданиците във всички социалистически страни и партии.

Социалистическите мислители търсят политическа система, базирана на равенство без експлоатация или потисничество, но управлявана от представители, йерархия и държавно управление на икономиката. Но това доведе всички социалистически държави и партии до диктатура на шепа лидери. „Социализмът” е неразривно свързан с държавно управление или партийни лидери. Днес никой не иска да живее в такава система.

Всички политически системи се основават на приоритетни принципи. Приоритетният принцип на класическия социализъм е равенството. Неговото мото: „Третирай всички хора като равни, независимо от всичките различия помежду им”. Комунистите приложили равенство над собствеността, социалдемократите – над социалните възможности. Комунистите настоявали за държавна собственост над икономиката, за да премахнат неравенствата, пораждани от частната собственост. Социалдемократите основали държавно финансирано образование и здравеопазване, за да осигурят равни възможности за развитие на всички граждани.

И двете не успели да премахнат икономическото и политическото неравенство и страдания. Никой от тях не приложил равенство в политическата власт или властта на работното място, образованието, семейството.

Самоуправлението прилага равенство не върху собствеността, а върху политическата власт. Това означава еднаква власт за всички граждани да решават по всеки въпрос на работното място, образованието и т.н. Това означава, че всеки гражданин има правото да предлага и решава по всеки политически въпрос. Никаква допълнителна политическа власт за никой гражданин по никое време. Накратко: „Всеки гражданин – един глас – по всеки политически въпрос”. Без равни политически права за всеки гражданин по всяко време няма демокрация.

Равенство на работното място означава, че всички работници имат правото да предлагат и гласуват по всеки въпрос свързан с тяхната работа. Това включва всички решения относно печалби, инвестиции, назначения и уволнения.

Прилагането на самоуправление в сферата на образованието означава, че преподавателите, учениците и техните родители имат равна власт да решават по всички въпроси, касаещи образованието.

Прилагането на самоуправление в семейството означава, че жената и мъжът имат еднаква власт да вземат всички решения в семейството, а след определена възраст също така и децата.

Системата позната днес като „Демокрация” позволява на гражданите да решават кой ще взема решения от тяхно име. Това кара хората да вярват, че те решават как да се управлява тяхното общество. Това създава илюзията, че са свободни. Гласоподавателите не управляват обществото, нито са свободни. Гласоподавателите са свободни единствено да решават, кой да решава вместо тях. Те трябва да живеят според решения, взети от представители, тъй като не са свободни. Да бъдеш свободен означава да живееш според своите решения.

Хората никога не могат да бъдат напълно свободни в общество. Във всяко общество, дори в най-малката комуна, свободата не всеки се ограничава от свободата на останалите хора.

Представителната демокрация дава свободата да решаваш кой ще решава вместо теб. Изборите предоставят политическата власт в ръцете на представители. Свободните избори са свободата да избираш управници. Свободен си да решаваш кой ще решава вместо теб. Това е за предпочитане пред монархия или диктатура, при които един, неизбран управник решава за всички останали, но в никакъв случай не е политическа свобода. Политическата свобода съществува само когато всеки гражданин има право да решава по всеки политически въпрос.

Управлението от представители се легитимира от два аргумента:

1. Технически е невъзможно за всички граждани да гласуват по всеки политически въпрос.

2. Политическите решения изискват умения, които повечето граждани нямат.

Първият аргумент се превърна в несъстоятелен след революцията на електронните комуникации. Вторият аргумент винаги е бил неверен. Нека го разгледаме по-обстойно.

Да решиш означава да избереш. Да „вземеш решение” означава „да избереш една от няколко възможности”. Ако има само една възможност, тогава няма какво да се избира и следователно няма нищо за решаване. Когато са налице две възможности ние трябва да решим/изберем коя да приемем. Да избереш означава да ПРЕДПОЧЕТЕШ.

ПРЕДПОЧИТАНИЕТО НЯМА НИЩО ОБЩО С ЕКСПЕРТНИЯ ОПИТ.

Става дума за приоритети. Експертният опит се изисква за изясняване на възможностите и за предвиждане на резултатите от съответния избор. Предвиждането на резултати е много различно от това да избереш резултат. Предвиждането изисква експертен опит. Избирането е въпрос на предпочитание. Няма експертиза при предпочитанието, нито някога би могло да има. Предпочитанията произтичат от приоритетни принципи, не от експертен опит. Когато доктор каже на пациент: „ако приемете моето предложение ще живеете, ако ли не – ще умрете”, пациентът, който не е експерт, ще вземе решението. Докторът – експерт само обяснява възможностите. Изборът на пациента зависи от неговите предпочитания, не от експертиза. Мнозина предпочитат смъртта пред живот като инвалид, в болки или в затвор. Милиони предпочитат да умрат пред това да живеят обезчестени, да умрат в името на Бог/ Крал/ Страна/ Свобода. Няма „обективни” критерии за определяне на предпочитание. Предпочитанието зависи от приоритетни принципи, които са случайни. Личното оцеляване не е, нито някога е било, върховния приоритетен принцип.

Гражданите на Атина обсъждали – преди 25 века – дали вземането на политически решения изисква специален талант или умение. Тяхното заключение било: „Всеки готвач може да управлява”. Въпреки че изключили робите и жените, те избирали управниците си чрез лотария.

Прилагането на тази логика в нашето съвремие ще означава: всеки човек, независимо от неговите/нейните знания или експертен опит, е добър точно толкова колкото всеки друг щом се стигне до предпочитание/избор между политически възможности.

Атиняните приложили това към тяхната политика и така създали демокрацията. Управление на населението.

Могат ли тези, които вярват, че вземането на политически решения изисква специални умения да ни кажат какви специални умения или таланти притежават Джон Мейджър, Тони Блеър, Ширак или Клинтън, които ги правят достатъчно квалифицирани да вземат политически решения от името на милиони?

Превод: Mechanic955

Image

Публикувано в Пряка Демокрация - Истинска Демокрация
2 comments on “Социализъм или самоуправление? (Акива Орр)
  1. Сол казва:

    „Самоуправлението прилага равенство не върху собствеността, а върху политическата власт.“ Най-накрая да го кажете в прав текст. Тази мисъл поражда няколко основни въпроса:

    1. В свят движен предимно от икономическа власт как точно тези с повече собственост ще се съгласят да имат еднаква политическа власт с безимотните или тези с по-малко собственост?

    2. Как ще се решат класовите конфликти между горните които са породени от различните интереси.

    3. При положение, че работните места са прякодемократични това означава ли, че частната собственост върху средствата за производство отпада и се въвежда термина лична собственост ?

    4. Как се гарантира равна политическа власт когато собствеността се наследява и поражда вродено неравенство в материален план ?

  2. Филип Г казва:

    Наистина, имуществото поражда политическа власт. Колкото по-неравно са разпределени уредите и плодовете на труда, толкова по-неравно е разпределена политическата власт. Но материално равенство не е достатъчно. Класическиат социализъм и комунизъм предлагат уредите на труда да принадлежат „на обществото“. Това беше случаят в Българиа, СССР, и т.н.. Но това не породи истинско равенство, защото на практика обществените уреди на труда отново бяха управлявани от малцинство. Тоест, икономическият и политическият въпрос са тясно свързани. Изисква се строй, който да решава двата въпроса едновременно. Ако предположим че уредите на труда са обществена собственост, как трябва да бъдат упявлявани?

    Тази статия предлага самоуправлеие, което уж значи „пряка демокрация“, тоест „всеки гражданин – един глас – по всеки политически въпрос”. Но примерите показват, че предложението не е точно това. За всеки въпрос има някои участници които са равни помежду си, докато други граждани не участват изобщо. Например „всички работници имат правото да предлагат и гласуват по всеки въпрос свързан с *тяхната* работа“. По точно, можем да обобщим принципа „всеки има власт да решава даден въпрос спрямо това колко той го късае“. Това е добре, защото „всички за всичко“ не е нито справедливо, нито възможно с повече от 100тина души, заради ограниченото налично време да вникнеш във всеки въпрос.

    А какво значи равенство над плодовете на труда? Тоест, как да се разпределят плодовете на обществото? Класическият решения са:
    1. (капитализъм): на всеки спрямо това колко е допринесъл за плодовете
    2. (капитализъм на практика): на всеки колкото има власт да вземе
    3. (социализъм): на всеки поравно
    4. (комунизъм) на всеки спрямо нуждите
    5. (парекон) на всеки спрямо усилията

    Убеден съм, че най-справедливо е (5).

    „„Социализмът” е неразривно свързан с държавно управление или партийни лидери. Днес никой не иска да живее в такава система.“

    „И двете не успели да премахнат икономическото и политическото неравенство и страдания. Никой от тях не приложил равенство в политическата власт или властта на работното място, образованието, семейството.“

    Относително. И двата строя са намалили имущественото неравенство и страдания повече от капитализма. А дори поличитеското. Но, наистина не докрай. По-нови опити за „социализъм“ целят работническо управление на предприятията: Югославия, Аржентина, Венецуела. Но наистина, не достатъчно.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: