Солидарната икономика в Гърция

Понеже вече не очакват нищо от политиците си, гърците търсят всякакви начини да се справят сами със ситуацията. Поемат по пътища, за които до вчера не са и помисляли. И намират не само препитание, но и надежда.

OB-SK901_potato_G_20120330115332Както сочат проучванията, 68 процента от гърците вече обмислят да се разделят с градския живот и да заминат на село, където да се захванат със земеделие. Всеки пети признава, че е предприел стъпки в тази посока. Дали става дума за бягство? Може би. Но става дума и за пробуждане. Гърците се отърсват от двегодишния шок, разделят се със света на привидния блясък и лесните пари.

В началото бе картофът

Хората вече поемат нещата в свои ръце, излизат с нови идеи, казва 54-годишният Елиас Цолакидис, доскорошен спортен деятел, заел се напоследък с изкупуването на… картофи. В началото на годината никой не се интересувал от гръцките картофи – египетските били по 10-12 цента за килограм, или половината от сумата, нужна на гръцките фермери за покриване на разходите им. Крайната цена в магазина обаче била 80 цента. Което дава повод на Цолакидис да основе в град Катерини гражданска инициатива, която изкупува картофите директно от производителите. Крайната цена става 25 цента, още в първия ден са продадени цели 24 тона!

   „Всички да се махат!“

Въпросната гражданска инициатива се насочва след това и към брашното, ориза и зехтина. Групата няма президент и бюджет, крепи се основно на доброволчески труд и на базата данни, с които разполага. Моделът постепенно се възприема от общини в цялата страна. Групата на Цолакидис продава пет литра зехтин за 13 евро – два пъти по-евтино, отколкото в магазина. „Цолакидис е герой“, казва един минувач, очевидно въодушевен от възможността да пести. Цолакидис от своя страна изтъква, че щом промяната не може да се очаква отгоре, тя трябва да настъпи отдолу. „Политиците ни за нищо не стават, тяхната политика ни задушава. Следователно – трябва ние да се променим и да направим нещо“, казва инициаторът на картофената революция.

В търсене на изгубените ценности

Във Волос са стигнали още по-далеч – създали са си собствена валута, наречена ТЕМ /съкращение за локална алтернативна валута/. С ТЕМ може да се плати и за подстрижката, и за нощувката в хотел, и за пълнените чушки в закусвалнята на Дионисос Хастукис. „Не е ли това смисълът на цивилизацията – да си зададем въпроса какво мога да предложа аз на съседа и какво той на мен?“, пита Хастукис, който е и шеф на обекта, и главен готвач. Отношението му към еврото е по-скоро негативно – защото тази валута поставя наравно страни, които никога няма да бъдат равни.

ТЕМ се изкарва чрез предлагане на услуги /уроци по китара или йога/, чрез продажба или извършване на социално полезна работа. На съботния пазар, например, се плаща само с ТЕМ. Същата валута върви и в сервиза на Йоргос Закис, който отново с ТЕМ купува на децата си плодове и маслини. Закис е член на инициативата от самото й начало и е много доволен – сдобива се с нови клиенти, а и получава възможността да помогне на хората, които нямат нищо. „Кризата принуди хората да станат по-солидарни. И те вече не търсят нови кредити в банките, а по-скоро изгубените ценности“, казва инициаторът на въвеждането на ТЕМ Янис Григориу. По неговите думи: еврото се получава чрез отпечатването на банкноти, а ТЕМ – чрез извършването на полезна за обществото работа.

Така става възможно да размениш преподаването на английски срещу пълнени чушки, отчаяние срещу надежда. Засега членовете на мрежата са 800, но Григориу се надява до края на годината да надхвърлят 3 000. Междувременно в Гърция има още 300 подобни инициативи, всичко е организирано през интернет. Намеренията са за разширяване на мащабите и размяна на стоки между отделните региони.

„Вече сме други, променихме се“

На остров Евбея пък са се заели да създадат еко-селище, по идея на Панайотис Кантас. И той, и съпругата му са работили доскоро като програмисти в Атина. „Изведнъж открихме, че има и още една, съвсем различна вселена – такава, от която има смисъл“, разказва Панайотис. Така той и съпругата му взимат решението да се отправят към острова. Най-напред им се подигравали, но постепенно отношението се променило – интересът към еко-селището расте постоянно. А и хората, които искат да живеят извън града, стават все повече.

„Кризата всъщност помогна на гърците, ние се променихме“, казват две учителки, заели се с отглеждането на охлюви. Курсовете по производство на сирене и вино не смогват да поемат всички желаещи. Над 1,5 милиона души планират да загърбят града и да се установят на село. Както казва министърът на земеделието Костас Скандалидис: „Градовете винаги са привличали младите хора с шансовете, които предоставят, с обещанията за по-добро бъдеще. Това време обаче отмина – не можеш да си намериш работа, всичко поскъпва, а в Атина направо не се живее.“

АГ, ЗЦ, КЩ, Б. Михайлова, Редактор: Д. Попова-Витцел

Източник: http://www.dw.de/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D1%8A%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5/a-15921656

Публикувано в Солидарна икономика

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: