Размисли върху пряката демокрация

7680571_f260Демокрацията днес има две противоречащи си значения: оправдаването за съществуващи и амбициозни държави и елити срещу традицията на революционно обществено освобождение. В разширяването на втората традиция се съдържа бъдещето на света, в който живеем. Тази визия за самоуправление винаги е била презирана от елитите навсякъде по света, които се маскират в езика на свободата докато едновременно с това се опитват да смажат нейните проявления.

Ние вярваме в пряката демокрация. Вярваме, че обикновените хора могат и трябва да се самоуправляват. Това означава обществено самоуправление чрез федерация от асамблеи и комитети, в които се вземат решения за икономиката, правосъдието, отбраната и културните дела. Това е не само най-добрият начин, по който можем да си представим обществото, но също и историческа необходимост.

Осъзнаваме, че никога няма да настъпи един утопичен момент в историята. Въпреки това, пряката демокрация е най-добрата и прагматична визия в този момент, в която потиснатите хора могат наистина да вземaт съдбите си в собствените си ръце. Историческата необходимост, за това обикновените хора наистина да се самоуправляват, в никакъв случай не е нещо ново. Имаме дълга и горда традиция. От Древна Атина до хората в Унгария, съпротивляващи се срещу Съветския тоталитаризъм; от племето Нувр в Судан и Игбо в Нигерия до народните асамблеи в Испанската гражданска война; от Копачите в Английската революция до Шангхайската комуна в Китайската революция; от работническото самоуправление в Алгерия до многото френски революции; от освободените областни на Сапатистите в Мексико до историческите генерални стачки в Аржентина, Бразилия, Ямайка и Тринидад; от народните комитети в Палестинската интофада до анабаптистите в средновековна Европа, и историческите марунски общности в Америките; от въстанията на Американската революция и коренното население на Америка срещу колониализма до двойната мощ на реконструкцията; от движението на Черните пантери до работническите стачки. Виждаме, че хората винаги са се опитвали да увеличават свободата си. Дори когато урагани и торнада удрят и реки преливат, или политически бедствия и терор сполетят Оклахома и Ню Йорк, независимо дали са спонсорирани от държава или от неформална група авторитаристи, виждаме, че хората могат да управляват своята икономика и да осигуряват благоденствие и сигурност един на друг.

french-indignants-gather-discuss-direct-democracy-agen_727942Днес целият свят живее в сянката на държавната власт. Тя е постоянно присъстващо и самоподдържащо се тяло върху и над обществото. Държавната власт превръща хората в раболепни единици. Тя ограбва всички от тяхната инициативност и задушава свободното развитие на обществото. Тази държавна власт, независимо дали е еднопартийна, социална или многопартийна унищожава всяка претенция за демокрация, от хората, за хората. Държавата е перманентна бюрократична структура, която монополизира средствата за принуда в ръцете на малцина. Тя ни казва две големи лъжи. Държавата, това са „хората“ или „нацията“, и че тя е милосърдна и носи благоденствие на всички. В действителност, тя пречи на обикновените хора да имат контрол над обстоятелствата, които оказват влияние върху живота им като отнема властта за вземане на решения чрез заплахата от насилие или като ни убеждава, че те, експертите от официалното общество, знаят по-добре. Това са основите на фалшивите твърдения на представителната демокрация.

Представителната демокрация, независимо либерал или социал демократическа, е исторически провалила се система. Осигурила е някои придобивки на обикновените хора, но на цена – консолидирането на властта на управляващите политически и икономически елити. С твърденията, че защитават болните и старите, правата на жените и хомосексуалните, заплатите на работниците и възможностите за етническите малцинства, елитните представителни правителства оправдават своят престиж и блясък. Въпреки това, техните политики и закони в името на благоденствието и сигурността са постоянно формулирани по неадекватен начин. Те са продукт на компромиси, кооптиране и елиминиране, чрез спонсорирани от държавите кръвопролития, на героични битки отдолу за самоуправление, а не за благосклонността на държавата и управляващите елити. Такива политики и закони, обикновено наричани социална държава, не са продукт на възвишената визия за демокрация на либерали и прогресивни. Вместо това те искат да оправдаят своите страхливи аспирации да поемат своя ред като управляващ елит, радикалния пазител на капитала и държавната власт.

„Прогресът“ не е просто мит или илюзия, защото сравнителният човешки напредък е продукт на нашата собствена креативност. Въпреки това, всички идеи като прогрес, лоялна опозиция, човешки права и развитие, гражданско общество и граждански свободи, както и лобирането и електорализма създават илюзията, че участието в политиката е подарък, спуснат отгоре от държавата. Казват ни, че обикновените хора могат да подобрят демократичната отговорност на нашите управници, защото им е позволено да напишат писма, да протестират или да говорят на демонстрации, да изразяват себе си културно и артистично, или да осигуряват благотворителни услуги.

Казват, че никога не може да бъдем наистина колективно независими що се отнася до решения, касаещи икономика, война и външна политика. Тези кухи идеи, които са в основата на представителната демокрация, пораждат само корупция и слабост, защото фокусират хорската енергия не към колективната власт в нашите общности, работни места и училища, а към индивидуални опити за влизане в йерархията. Ние разбираме и обгръщаме продължителната сила и възможности на една наистина пряко демократична революция. Подкрепяме и усилията на честните хора, които търсят реформи, които не са само илюзорни, чрез пряко действие и пряко демократични инициативи. Въпреки това, осъзнаваме, че не всяко пряко действие и пряко демократична форма са антиавторитарни. Пряката демокрация не е рецепта, а по-скоро начин на действие. В настоящите бунтове невинаги трябва да използваме чук, но понякога и скалпел. Например, това е вярно, когато вземем предвид как функционира човешката природа в условие на асамблея.

Човешката природа е сложна, съдържаща в себе си едновременно желание за самоуправление и удовлетворение от подчинението. Не можем да „направим революция“. Такива аспирации от страна на радикалните интелектуалци са глупост. Ние търсим да играем търпелива роля в образованието и организирането вътре в общностите, да помагаме да запазим вяра в нашия исторически потенциал, и да поддържаме бдителна враждебност към всеки опит да ни бъде отнета свободата.

Ние подкрепяме усилията на хората да направят обществото по-свободно чрез собствените си инициативи. Въпреки това осъзнаваме, че не всички инициативи са антиавторитарни, против капитализма, патриархата или расизма. Виждаме завземането на държавната власт от авторитаристи, които се представят за нашият прогресивен управленчески елит, независимо дали чрез електорализъм или въоръжен конфликт, не като победа на борбите на хората, а по-скоро като тяхна финална загуба.

Политиката е изкуство, не наука. Ние се стремим към почтеност и оставаме бдителни, защитавайки пряката демокрация не просто като процес за вземане на решения, а като богат идеал, който е основен за качеството и стойността на политиките и културата на освобождение на всички потиснати.

Хората се бунтуват всеки ден, във фабрики, полета, мини, офиси, училища и домакинства по начини, измислени от самите тях. Понякога техните борби са в малък мащаб. Те са акт на групи, формални и неформални, организирани около техните визии и места в общността. Хората са отворени за идеи и дейности, а може би дори и за създаване на масови движения за възстановяване на демокрацията.

Няма нужда да живеем живота си наполовина, в място, в което институциите и системите се опитват не да насърчават, а да възпират нашето свободно развитие, възпрепятствайки нашия потенциал като индивиди и общества. Наше рождено право е да се опитваме да бъдем свободни и равни във всички аспекти на живота. Може дори да се стремим към индивидуална оригиналност и колективен гений. Шефовете, политиците и експертите повече не могат да се опитват да ни отнемат това. Време е да обгърнем пряко демократичната ни история и да си върнем обществата.

Превод: Mechanic955

Източник: http://gatheringforces.org/2009/05/06/on-direct-democracy/

Публикувано в Пряка Демокрация - Истинска Демокрация

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: