Примерни пряко-демократични структури по света

КУНА

community-assembly-about-territorial-rights-alamikangban-20021Хората Куна живеят на серия от 50 малки острова, част от архипелагът Comarca Kuna Yala, състоящ се общо от 360 такива. Той се намира в Тихия Океан, между границите на Колумбия и Панама. Те спечелили автономия след кървава съпротива срещу колониалната политика през 1925. Днес 70,000 Куна се справят с ежедневните си работи чрез сложна система от пряка демокрация, която федерира 500 различни автономни общности, които участват в Общ Конгрес на Куна, която се събира веднъж на всеки 6 месеца. Всяка общност и всеки населен остров имат свои вътрешни правила и наредби и е напълно независим от другите; единственото изискване е да пращат четирима делегати на Общият Конгрес, за да координират и изработват решения, които засягат всички в района. Както Ибе, Куна активист отбелязва в едно интервю: „Ако правителството на Панама например иска да осъществи какъвто и да е проект в района, трябва да се обърне към Конгреса. Конгресът трябва да вземе решението – има последната дума.”

Тяхната автономия не е само на теория, или формално признати местни права. Когато правителството на Панама издало на канадска минна компания лиценз за проучване и експлоатация на Куна територия, местните Куна въстанали срещу това. Също така, отказали на същото правителство да построи морска база в територия на Куна.

Куна не са нито локалисти, нито наивни: независимо уговорили поставяне в техни територии на транс-Атлантически фибро-оптичен кабел за подобряване на интернет връзките, както в региона, така и между Латинска Америка и Европа. Също така са активни с местни и регионални групи, част от Народното Глобално Действие, което се съпротивлява срещи План Колумбия – съвместен проект на Колумбия, САЩ и ЕС, който силно милитаризирал региона. Както Ибе казва: ”Нашите организации искат да се борят заедно, когато борбата е необходима, без разделения между различни идеологии, цветове и националности. За нас, практическия ефект от глобализацията се отразява върху всички подтиснати хора и не само Куна или местното население: негрите, арабите, селяните и синдикатите също са подтиснати. Но трябва да действаме с уважение между различните култури, различните мнения и различията между всички хора, които живеят на тази планета.”

ИНДИЯ

Mendha-Lekha-TrainingВ селището Мендха, намиращо се в щата Махаращра, Индия лозунгът е следния: „Mawa mate, mawa Raj” (В нашето село ние сме правителството). Тази автономия започнала с тяхното противопоставяне срещу изсичането на горите им от Ballarpur Paper Mills, които те в последствие победили. При съпротивата си срещу правителството, местните жители развили система за горско и вододелно управление, както и нови методи за производство на мед, до които достигнали благодарение на пряката демокрация и самоорганизацията.

Основните принципи в Мендха са следните:

  1. Отворени и прозрачни дискусии, в отворени асамблеи по всеки местен въпрос
  2. Развиване на чисто и информирано разбиране преди всяко решение
  3. Взимане на решения само след постигане на консенсус
  4. Непозволяване на външна намеса в решенията на селището (външно участие може да бъде прието в дискусиите, но не и при вземането на решенията)
  5. Всички конфликти между местни и външни в селището трябва да се решават на принципа на диалога и ненасилието

Местната асамблея е съставена от поне двама възрастни от всяко домакинство (поне един мъж и една жена). Но всички могат да посетят срещата, независимо от възраст и пол. Асамблеята се провежда поне веднъж месечно и въпросите се дискутират и решават докато се постигне консенсус. Обикновено, около 75 процента от местните посещават асамблеята, като мъжете и жените са равни. Външни (включително представители на правителството, НПО-та и активисти) също могат да посещават асамблеята, да участват в дискусиите, да представят свои планове, но нямат право да участват във вземането на решенията. Асамблеята служи и като уред за уреждане на конфликти на местно ниво. За по-мащабни такива, се свиква съвет от околните 32 селища с представители от всяко. Асамблеята решава какви дейности ще се разпределят на подгрупи от общността според интересите, отговорностите и възможностите.
Около 1, 500 такива селища из цяла Индия са забелязани да поемат такива стъпки. В тези села, правителството официално се бои да влиза.

БРАЗИЛИЯ

membros_do_mstБезимотното Работническо Движение (или съкратено от португалски – MST) е социално движение в Бразилия с около 1.5 милиона безимотни членове в 23 от бразилските 26 щата. MST твърдят, че извършват „поземлена реформа” в страна, в която разпределението на територията е много несправедливо. MST се борят за достъп и обработка на земя от безимотните.

Дейностите, които MST извършва, се изразяват в окупация на частна земя и колективното и обработване от безимотни и бедни селяне (не само членове). Както окупацията, така и работата по окупираната земя се извършват чрез система от пряка демокрация и самоорганизация.

MST е организирана изцяло на хоризонтално ниво, чрез колективи, които вземат решения чрез дискусии и консенсус. Основниата организационна единица са асамблеите на всеки 10-15 семейства живеещи в лагер на MST или в нелегално окупирана територия. На нея се повдигат въпроси свързани с ежедневните работи, които срещат членовете й (на асамблеята). На нея се избират по един мъж и една жена, които да представят местната асамблея на общата такава. Важно е да се каже, че всеки член на семейство, част от MST участва в асамблея и това представлява грубо мрежа от 475,000 семейства или 1.5 милиона души.

MST не е политическа партия и няма официални лидери. Това позволява запазване на хоризонталното ниво и децентрализирания организационен модел. Целта на тази организация е да даде сила на хората, като ги насърчава да действат ”по начина, който сметнат за подходящ, според местния контекст.”

АРЖЕНТИНА

orianomada_-_zanon_workers_assemblyАржентинските предприятия, в които работниците управляват са разнообразни, всяко със свой легален статут и начин за организиране на производството. В повечето случаи работниците завладяват фирми, изоставени или затворени от техните собственици по време на финансовата криза през 2001 г. Обикновено собствениците спират производството, спират изплащането на заплатите и обявяват фалит. Решението на работниците да управляват предприятията е продиктувано от нуждата, като затова не е нужда идеология. Ясният мотив за защита на препитанието води до завземането на фабриките и продължаване на производството без шефове и собственици.

Занон (фабрика за теракот) е част от движението на самоуправляващите се предприятия, които използват демократични алтернативи и принципа на работническото самоопределяне.

Карлос Сааведра, работник в Занон с повече от 10 години стаж в глазиращия цех, заявява че всички работници в предприятието са равни. „Решенията се взимат само от събранието, като единствена власт в предприятието. Това не е като при старата управленска система с мениджъри, профсъюзни лидери или делегати, които сами да решават какво да правят”. В Занон всички работници получават еднаква заплата, с изключение на малка разлика по стаж, но стаж, базиран на това колко време се е борил срещу стария шеф, дали е бил уволняван, участвал ли е в стачки и окупации.

Работниците от Занон си имат своя политика при наемането на нови хора. Днес предприятието има 473 работника, като повече от 230 са били назначени след като предприятието минава под работнически контрол. Тогава са наемани уволнени в миналото работници от фабриката. По-късно работни места се предоставят и на грасруутс активисти от организации на безработни (пикетерос).

Работниците от Занон са въвели система за координиране на производството и другите функции на завода. Всеки цех формира своя комисия. Всяко комисия излъчва координатор на ротационен принцип. Координаторът информира за проблемите, новините и конфликтите в цеха пред събранието на координаторите. После координаторът рапортува пред своето цехово представителство. Самите работници имат свои събрания веднъж седмично по смяна. Фабриката има също и общо събрание всеки месец, по време на което производството временно спира.

Всеки месец координаторът – счетоводител изнася доклад за състоянието на компанията. По време на събранието работниците решават как да използват печалбата. Веднъж те решават да го изплатят като бонус за работниците, след като преизпълняват квотата за месеца надхвърляйки очакванията. Друг път гласуват за наемането на нови 15 работника. Самото назначаване се решава според нуждите на семейството, отношението спрямо борбата и опита в самата работа. Има и предложение работниците да се въртят по различните сектори на мениджмънта, за да получат повече опит.

С приемането на демократични практики в предприятието, много работници откриват, че малките събираниия са по-ефективни за изразяването на специфични проблеми и на доброволчески предложения.

Превод: mechanic955

Публикувано в Пряка Демокрация - Истинска Демокрация

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: