Публичните асамблеи през социалните надигания (Свейнунг Легард)

  От централния площад „Пуерто дел Сол” в Мадрид, до площад „Синтагма” в Атина, площад „Росио” в Лисабон, площад „Либерти” в Ню Йорк и други централни площади в големи градове по света, се организират публични асамблеи, на които да се обсъждат належащи икономически и политически въпроси, да се отправят искания към правителството и да се решават бъдещите действия на тези движения.

assemby

Няколко коментатора посочиха свежестта на тези асамблеи; тяхната отвореност и креативност, техния дух на солидарност и уважение към разнообразните мнения. И наистина, тези асамблеи са освежаващи и иновативни алтернативи на конвенционалната парламентарна политика. Тези асамблеи не произтичат само от инициативата на хора, но също и от историята на големите революции в Европа от 18 до 20 век и надиганията срещу диктаторски и неолиберални режими през 21 век, в които публичните асамблеи са били средство на социалните движения да достигнат целите си.

Какво е Публична Асамблея?

Преди да разгледаме някои от тези примери, нека видим какво е публична асамблея? Публичната асамблея е пространство, което е отворено за всички граждани от определен район, квартал, град или по обширна местност. Това пространство се използва от гражданите за да дискутират въпроси, които са важни за тях, и да вземат решения по тях. Асамблеята може да достигне до решение чрез вот или да опита да достигне до съгласие, приемливо за всички(консенсус). Най-важната особеност на публичните асамблеи е, че решенията се взимат на принципите на пряката демокрация, тоест всички участници, граждани притежават еднаква власт в асамблеята.

Това не значи, че всички граждани трябва да участват в решаването на всички въпроси на асамблеята. Преди всичко участниците трябва да вземат отношение по въпроси, от които са засегнати пряко или косвено. Освен това, когато характерна задача трябва да бъде извършена или да бъде взето маловажно решение, гражданите делегират тези задачи на хора, които се избират на асамблеята. Следователно често асамблеите имат групи, които се занимават с определени въпроси, взависимост от обстоятелствата в нея.

Публичната асамблея е по-трайна от една среща, отворена за всички граждани. Това не е единично събитие, а серия от срещи, които са приели постоянен характер. Публичната асамблея е политическа институция, чиято цел е да бъде най-висшият орган за вземане на решения в района, в който се намира. За да разширят обхвата на тяхната сила за вземане на решения, публичните асамблеи често се обединяват с други асамблеи в конфедерации и се стремят да създадат хоризонтална форма на управление, която да се яви алтернатива на господстващата власт.

Секциите във Френската Революция

От многото примери за публични асамблеи в бунтове и революции, тези от Франция през 18 век и Аржентина през 21 век са само малка част. Може би един от най-известните примери за град, управляван от публични асамблеи е Париж, по време на така наречената Велика Френска Революция от 1789-1793. Асамблеите там са наричани секции. Монархията създава първо избирателни асамблеи, на които да бъдат избирани представители от средната класа, които да представят хората от техните райони на полу-национално ниво.

Гражданите на Париж обаче не остават задоволени от ограничените свободи, които монархията им признава, за това те започват да използват тези избирателни асамблеи за свои собствени цели. Те премахват класовия праг за участие и по този начин отварят асамблеите и за „по-низшите” класи, като по този начин отварят шлюзовете за революционния поток. Секциите са тези, които задвижват Френската Революция към премахване на монархията и натискат за радикални реформи в новото правителство. През 1793г. , секциите се провеждат два пъти седмично, а през особено напрегнати периоди, дори всеки ден. Броят на участници варира от хиляда и по-малко, при рутинни въпроси, до претъпкани събрания, когато тежки времена надвисват над революцията. За кратък период, тези публични асамблеи се превръщат във фактическото правителство на Париж. Както Мъри Букчин описва:

„Секциите… представляват истинска форма на самоуправление. В най-високата точка на тяхното развитие, те поемат пълното управление на града. Отделните секции управляват техните квартали, избират сами своите съдии, отговарят за дистрибуцията на храна, осигуряват помощ на бедните… През периода… когато е установен контрол над цените и заплатите за да предодвратят неудържима инфлация, секциите поемат отговорност да поддържат фиксираните от правителството цени. За да запасят Париж, секциите изпращат свои представители в селските райони за да купуват и транспортират продукти и да следят за тяхната дистрибуция на справедливи цени”.france

Кварталните Асамблеи в Аржентинските Бунтове

Един от най-пресните примери за голямо, популярно движение с асамблеи е това, което се зароди в Аржентина през 2001 и 2002, по време на така наречения първи бунт срещу неолиберализма през 21 век. Както Мария Томсън пише:

„Движението на асамблеите се роди във вакуума на властта, който се появи вследствие на икономическата криза, която порази Аржентина през 2001. След дни на протести, членовете на средната класа, изгубили своите спестявания, работа и поминък се обединяват в опит да организират движение, което да бъде вън от хаоса, бушуващ по улиците. Движението на кварталните асамблеи е техният опит да посрещнат незабавните нужди на техните общности и същевременно да сформират алтернативен метод на публично участие, който е наистина демократичен и отзивчив към хората.”

Няколко месеца след началото на бунта вече има близо 120 публични асамблеи само в Буенос Айрес и още такива се появяват в други градове из страната. Асамблеите набират голяма популярност сред гражданите на столицата. В един момент на надигането, според анкета на местен вестник, една трета от населението е участвало в публична асамблея или в дейност организирана от такава. Има и опити да се съберат всички местни асамблеи в една общоградска асамблея. Такава се провежда няколко пъти, като вземат участие няколко хиляди души и приемат резолюции по въпроси с национално значение. Както в Париж през 18 век, публичните асамблеи в Аржентина се ангажират и с общностни дейности. Както Томсън обяснява:

„Асамблеите са активни в развитието на техните общности. Членовете се срещат ежедневно или ежеседмично за да дискутират икономическата криза и да планират седмични мобилизации срещу държавата. След като осъзнават негативния ефект, който кризата оказва над техните квартали, те започват да организират безплатни общностни кухни, уроци, разсадници и други, базирани на нуждите, услуги в техните общности. Асамблеите участват и в протестните дейности на други социални движения като движението за човешки права, движението за окупиране на фабрики и движението на безработните работници. Накрая някои асамблеи започват да основават техни собствени пространства в сгради, някои от които са взети чрез нелегална окупация. Така асамблеите подемат по-амбициозни проекти включващи производствени предприятия като общностна пекарна.”

Защо Публичните Асамблеи продължават да се появяват?

Защо публичните асамблеи продължават да се появяват отново и отново в сърцевината на надигания и революции? Обяснението се крие частично в желанието на хората сами да управляват животите си и частично от въпроси на необходимост. Публичните асамблеи обикновено се появяват в ситуации, в които хората не чувстват, че техните виждания и нужди са представени от институциите и където не виждат друго решение, освен да вземат нещата в свои ръце. В такъв случай, асамблеята е естествен избор на организация; ако никой не действа в твой интерес, какво ще бъде по подходящо за ежедневния живот на човек от това да се кооперира със съседите си и заедно да разгледат общи належащи въпроси. В „Тенджери, тигани и народна власт”, Езекиел Адамовски описва как съседите от неговата част на Буенос Айрес започнват да говорят помежду си повреме на опустошителната икономическа криза през декември 2001 и завършват основавайки публични асамблеи:

„Там имаше хора от всички възрасти, полове и професии, със и без предишен политически опит. Мнозина смятаха, че няма да издържим заедно и месец. Какво общо имахме? Бяхме сами, в страна опустошена от капитализма. Копнеехме да решаваме как да живеем и вече не вярвахме на никакви представители. Това беше единственото общо помежду ни. Почти нищо. Почти всичко.”

Въпреки че публичните асамблеи често възникват спонтанно, те имат дълга традиция на общностна самоорганизация между хора в села и градове, която често се изявява – съзнателно или не – във времена на кризи. При прегледа на социални движения в революционната ера от Англия 1688 до Испания 1936 г. , Букчин описва как вече съществуващи общински мрежи и асамблеи са насърчавали хоризонталните движения, които изнесли на плещите си революциите – и по-късно били смазани от реакционни сили или от революционни партии, които остановили техни диктатури.

Има голям извор на опит, натрупан от предходни движения, базирани на публични асамблеи, който е уместен и за съвременните движения с асамблеи в Испания, С.А.Щ. и навсякъде по света.

И накрая, публичните асамблеи са сърцето на надигания и революции, защото те са този тип институции – а не радикални партии или политици – които могат да създадат големи социални промени. Както Букчин казва в неговата книга „Третата Революция”:

„Най-общо казано, големите революции в съвременната епоха, винаги обхващат конфликти между експлоатираните и техните експлоататори, богатите и бедните. Но съзнателно или не, тези революции са също конфликт между противоположни визии за политически живот. Работници, селяни и радикални интелектуалци са склонни да предпочитат обединенията, които са сформирали в техните общности, често поставяйки техните децентрализирани институции на самоорганизация и демокрация „на живо” в остра опозиция на статичната форма на управление базирана на държавност, вертикален контрол, централизираност и бюрокрация… Революциите в техните очи означават институализацията на прякото действие: а именно ангажиране в самоуправление като нормална форма на политика”.

Превод: mechanic955

Източник: new-compass.net

Публикувано в Пряка Демокрация - Истинска Демокрация

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: