Антиавторитарна икономика (Димитрис Константину)

economyПо време на периоди на разочарования и социални кризи, съзнателността на обществото расте бързо и се впуска в търсене на алтернативни решения. Касториадис ни предупреждава: „За да бъде социално ефективно – това автономно масово действие не може да остане аморфно, фрагментирано и разпръснато. Ще намери израз в модели на действие и форми на организация, в начини на правене на нещата и в крайна сметка в институции, които олицетворяват и рефлектират целите му… Ако либертарните революционери останат в блажено неведение за тези проблеми и не ги обсъждат или дори не ги предвиждат, могат да бъдат сигурни, че други са сторили това.” Той също добавя, че за да променим реалността трябва да избягваме недостатъците на различни типове като „анархистки” или „спонтанеистки” фетишизми, които, поради вярата, че в последния момент работническото класово съзнание ще реши всичко, се интересуват слабо, или въобще не се, от това, какви форми трябва да приеме тази съзнателност.

Очевидно е. В критични ситуации обществото няма време да изработва чисто нови решения; точно обратното, то се обръща отчаяно към готовите структури, които вече са били реализирани, дори и в ограничени размери, и към политическите предложения, които може и да са били скрити от доминиращата идеология, но никога не са изчезнали напълно.

В една от предишните ми статии написах, че една конкретна, радикална политическа визия изисква отхвърляне на системата, защото функционира като свръзка, която ще обедини хората, които се борят и, в същото време, осигурява на широките маси това, което се изисква, за да се направи тази голяма стъпка: нещо конкретно, скициран план за бъдеща организация. Признавам, че пропуснах една много проста истина в тази статия: когато хората не получават реални решения на проблемите си, се отегчават! Хората, отдали живота си на движенията са изправени пред тази ситуация, виждат хора да идват и да си отиват, ангажирайки се само за кратко и много скоро се оттеглят към ежедневната си рутина. Това е цената, която трябва да платим за безплатния критицизъм.

Бъдещето крие изненади. Инвазията на МВФ в нашата икономика ще размъти застоялите води на недоразвитото ни щастие. Корелациите на силите бързо ще заработят в интерес на вече силните и това ще събуди много хора. Има някои исторически моменти, като тези, които дават възможност на слугите да обърнат някои социални условия, но обикновено те не се възползват от тях. Историческите факти сочат, че вълните на революционна дейност репетативно ни водят към – малко по-добра – подчиненост. Касториадис обяснява този факт с един аргумент, който звучи горе-долу по следния начин: Революционните общества нямаха мрежа от адекватни структури, за да изразят своята воля и самите революционери си нямаха идея как тези структури биха могли да функционират и взаимодействат. С други думи, не си правиха труда да изграждат рамка за действие, за да посрещнат нуждите, изникващи в критичните моменти. Вместо това те предпочитаха да се отдават на безплатен критицизъм, надявайки се, че хората спонтанно и автоматично ще създадат институциите. Делото на институиране изисква планиране и визия, инокулация на нашето съзнание.

Това важи и при организирането на нашата икономика. Очевидно обществото не се дели на основа и суперструктура, но не трябва никога да забравяме, че икономиката е секторът, който ни изхранва. Хората, дори и в революционни времена, трябва да оцеляват. Съвсем не по случайност, предупрежденията на Касториадис са включени в едно есе, в което този голям мислител разглежда точно икономическото съдържание на социализма, предлагайки още през 1957г. много конкретна система за финансово самоуправление, основано на пряка демокрация. Много е вероятно възможностите за премахване на настоящата система да се зародят първо в икономическото поле и точно в него ще се изисква от нас да изразяваме конкретни предложения и да ги прилагаме на практика.

Усилията за партиципаторни земеделски „само-институции” и тяхната обвързаност с градските социални центрове за дистрибуция на блага (като мрежата между фермери и социалните центрове „Носотрос” и „Ботаническа градина”) създава антиавторитарна микроикономика, която със сигурност ще се окаже основна, преди всичко, за нашето оцеляване. Излизането от Евро зоната, прекратяването на изплащането на дълга ни, партиципаторното самоуправление и самодостатъчността са четирите принципа, които не само ще ни изкарат от кризата, но ще ни помогнат също и да направим първите стъпки в неизследваните територии, отвъд дадените граници на капитализма.

Превод: Mechanic955

Източник: ZNet

Публикувано в Солидарна икономика

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: