Какво представляват септемврийските протести за „смяна на системата“ и какво всъщност трябва да се направи.

 

Два протеста се очертават през септември, които имат доста сходни елементи – настояват за  смяна на системата, безпартийно управление и народа да решава какво се случва в страната. Тези искания са разбираеми, след провала на парламентарното партийно управление, не само в България, ами и по целия свят, да се справи  с нарастващата корупция, неравенство, бедност, социална несигурност, екологично унищожение, липса на преспектива. Емананация на тези проблеми виждаме в България, откъдето за последните десетилетия близо 2 милиона души избягаха в други страни, с надежда за по-добър живот.

 

Протеста на „Будните“ от 6-ти септември

 

Протестът, който започна на 6 септември, се организира от организацията „Будните“, чиито инициатор и главен организатор е Ивайло Дамянов. На събитето в Пловдив говориха  представители на няколко организации: „Банк Стоп“, „Без партии и политици“, „БНО Шипка“, „ВС Васил Левски“. Откроиха се изказвания, като: „Ние сами да решаваме бъдещето“; „Народа да решава, какво се случва в нашата страна, а не някой да ни командва“; „Народ, който да развие максимално своя потенциал, дарби и талант“; „Народа сам да кове съдбата си“; „Парламента да даде властта на народа“; „Бъдещето да бъде в нашите ръце“; „Приемане на нова конституция от народа“; „Народът да участва пряко в управлението на държавата“.  Пътят за развитие на тези послания засега се съвместява в: лустрация, „безпартиен модел на управление и избори“ и писане на нова конституция, която да установи тази нова система. Предлага се, да се изберат 400 морални души, които да напишат новата конституция, която да се одобри чрез референдум и да бъде основа на нови изборни безпартийни правила, където пак една шепа хора ще решава съдбата на всички и понякога ще им спуска удобни на нея въпроси.  Единстеното пряко участие, което се предлага, е за решенията относно природните ресурси и геополитическите въпроси. Само, че това не е пряко участие на гражданите в управлението на страната и писането на констуцията. Предлага се пак някой друг да решава вместо хората или пък дареши да ги пита въпроси по свое усмотрение, с идеята, че той е избран от тях и следвателно е много морален и ще мисли за тях, като грижовен баща за своето пеленаче. Наивна по детински идея, която човешката историята е показала като напълно несъстоятелна. Концентрацията на власт извращава всеки, който се докосне до нея и точно това е проблема с представителните режими в България и по света още от тяхното създаване. Представителните режими никога не са представлявали интересите на мнозинството граждани. Социалните, политически и работнически права в западните общества са извоювани чрез дълги и често кървави борби на организираните отдолу маси хора с държавите и привелигированите интереси, които те винаги представляват. Днес и там тези права постепенно изчезват, под масивното настъпление на глобалния неолиберализъм, който отдавна опустоши производството и заплашва от унишожение цялото ни общество. Затова смяна на системата към истинска пряка демокрация, където хората решават без представители и посредници, каквато се съвместява с горните цитати, е логично развитие на човечеството, което може да види историческите грешки, да си извади изводи от тях и да се опита да измени средата, така че да придобие рационален смисъл. Независимо начина на избор, проблемът на всики представителни системи е, че хората не определят политиките, а са смятани само за избиратели и данъкоплатци. Но когато човек се запознае със структурата на инициативата, може да разбере защо участниците в нея подкрепят създаването на нови решаващи класи – тя е изключително йерархична, където Ивайло Дамянов по авторитарен, държавнически стил взима основните решения, в групата им трудно или дори въобще не се приемат различни мнения и приканва други организации да се включат в инициативата. Тоест представителите на различните организации да взимат решенията, да участват в дебатите, а не всички участници в движението да имат еднакви права за дебатиране и определяне посоката на движението. Както си пролича и на събитието им, където бяха допуснати да говорят само няколко представителя на организации, при това изришно се подчерта, че който не подкрепя горните идеи, няма право да се изказва.

Извод: Засега иницитивата представлява авторитарна йерархична организация, която се бори за нов тип йерархия и „морална“ привелигирована решаваща класа, под благите лозунги, че народа щял да решава.

17342703_1800745456916465_8510527206216024188_n

 

Протеста на 16-ти септември

 

Протестът на 16ти септември е по-целенасочен и с по-изразени демократични идеи. Основен организатор е емигрантът в Лондон Емил Русанов, собственик на ресторант и издател на вестник „Будилник“. Публикация в „24 часа“ свързва страницата „Против геноцида на Борисов и всички досегашни управляващи мафии“ с публикации в защита на банкера в изгнание Цветан Василев от КТБ, което нямам капацитета да потвърдя или отрека.  Обаче в последните дни има постове от страницата, които са срещу олигарсите и шефа на КТБ включително, така че съмненията за връзки с КТБ по-скоро отпадат. Структурата, която се предлага за инициативата е плоска, хоризонтална, където ще има само „личности, застанали един до друг“, а не водачи, което пък би било гаранция за изразяване на автентичното мнение на участниците, стига наистина инициативата да започне да се управлява пряко демократично. Добро впечатление прави, че вече се пускат анкети за допитване. За да стане наистина пряко демократично, трябва хората  да могат, да определят и въпросите, които се задават. А, протеста на 16-ти трябва да се развие като общо събрание, със стриктни правила за участие, за което ще стане дума по-нататък. Настоява се за смяна на системата,  чрез местно и национално пряко допитване до народа за всяко нещо, електронно гласуване на референдумите, улеснено право на гражданска законодателна иницатива като в Швейцария, пряко гласуване на народа за разпределение на местни и национални бюджети, европейски фондове и проекти, пряк избор на длъжностни лица, търсене на лична отговорност и отзоваване(главен прокурор, министър председател, президент, министри, кметове, полицайски началници и др.). Планът за реализация включва масивен протест, който да накара 44-тото Народно събрание да гласува структурата и състава на кабинета (правителството), излъчено от протеста и то да прокара нужните реформи и да пуска въпросите на референдумите. Този план идва от бившия служител на ДАНС Росен Миланов, който публикации свързват с бившия шеф на ДАНС Петко Сертов, съвпадение или не, но Росен не работи в ДАНС именно окакто Сертов е уволнен. Организаторите на протеста казват, че се припознават с неговите идеи и не го познават. Обаче в този план има доста противоречия. Първо, всичко ззвиси от волята на правителството. Второ, анти демократично е една малка част от хората, тези които са на протеста, да излъчат управление на всички други граждани. Колкото и да е олигархична представителната система, е анти-демократично управлението да се избира от протеста. Трето избор на правителство, което да определя и пуска допитвания до гражданите е просто излишно, защото гражданите могат и най-вече трябва да го правят без привелигирована класа „експерти по всичко“. Тези искания не са обсъдени и гласувани от продкрепящите протеста, затова е изключително важно на 16ти да се създаде сериозен дебат по темите, да се образуват работни групи, да се гласуват решения и поставят задачи, чрез строго определен равноправен дебат.

30704650_1895749153793224_5763608376202231808_n

 

Какво трябва да се направи?

 

Първо, никоя значителна обществена промяна не е постигната за кратко време, каквато е целта и на двата протеста. Трябва да се мисли и работи за създаване на постоянно и масивно хоризонтално  гражданско движение, което постоянно да натиска за смяна на системата към пряка демокрация и да образова своите участници и дори цялото общество в методите и практиките за осъществяване на пряка демокрация. Където целите на движението са и неговите средства – пряка демокрация.

Второ , основата на пряката демокрация е обществения дебат, защото когато хората гласуват по даден въпрос, това се случва,осланяйки се на предварително обсъдени в общественото пространство концепции. Тоест, често резултатът от референдумите е предварително определен от тези, които държат властта над обществения дебат – главно правителството, медиите и евентуално инициативните комитети на референдумите. Затова основата на пряката демокрация, народовластието, смяната на системата е създаване на общодостъпен обществен дебат. А това може да се случи само на живи местни или квартални(за града) общи събрания лице в лице, където ние гражданите да дефинираме основните проблеми, и чрез съвети на експерти и обща култура да избираме начините за преодоляването им и администратори, които под наш постоянен контрол изпълняват тези политики, взимайки само оперативни решения. Събрания на които с времето ще заменим преследването на частни и лични интереси със заинтересованост и работа за общото благо и общия интерес. Където ще си припомним отдавна забравеното чувство на взаимосвързаност и солидарност и ще постигнем едно истинско, а не привидно обединение. По интернет последното няма как да се случи, нито да се създаде сериозен обществен дебат.

От книгата „Общинските земи и тяхното ползване от домакинството“ (БАН и др., 2013), която изследва периода до 1944 г., се установява, че в селата Настан, Девинско, Лозен, Софийско, Баница, Врачанско и Синитево, Пазарджишко решенията за използването на общинските пасбища, земи и друга общинска собственост, за общо събиране на реколтата, за какъвто и да е обществен строеж (училище, чешма, мандра), програмата в читалището, църквата се взимат на общоселско събрание чрез гласуване. Когато се вземе решение да се построи нещо, се избира комисия, която да отговаря за изпълнението и организацията на проекта. Всеки е можел да свика общоселско събрание и да се изказва на тях – или да предлага решения или да обсъжда предложения.

Трето, навсякъде- в протестите, в обществата тук и по целия свят същестува обща заблуда, какво представлява държавата и не се осъзнава, че пряката демокрация е била винаги в нейна опозиция и конфликт на интереси. Държавата или дръжавничеството в своята същина представлява професионално тяло, съставено от бюрократи, полиция, военни, законодатели и т.н., които функцинират като принудутелен апарат, ясно разграничен от и над  хората. Апарат, чиято професионална машина е проектирана да доминира и да улеснява експлоатацията на гражданите в интереси на привелигированата класа. Така се професионализира властта и законотворчеството и се създава отделен от обществото интерес на бюрократи и управляващи, които колкото и слаби, или колкото и добронамерени да са в началото, в крайна сметка поема властта за себе си, защото властта и доминацията е наркотик. Всъщност нужда от централна власт няма.

Четвърто, алтернатива на държавничеството и самата държава е конфедерацията от квартални и местни събрания на регионално и национално ниво. Такъв е бил идеалът и на голяма част от участниците в Априлското  въстание. Всъщност, представителният режим е в кървава опозиция с пряката демокрация и конфедеративното устройство още от Великата Френска Революция, където монархията под натиска на масите, създава изборни събрания, на които наслението на Париж да избере свои представители в парламента, само че след избора, парижани остават на тези събрания и ги увеличават до 48, колкото са областите на Париж по това време. На тях започват постоянно да следят управляващите и даже поемат за известно време властта над Париж, обединени в конфедерации от квартални събрани, които дори започват да регулират цените на хляба и други административни дейности и стават основа на революция. Унищожени са с кръв от Якобинското правителство и оттогава представителнйия режим си е присвоил думата демокрация, докато единствената демокрация е само пряката. Пряко демократичният идеал на парижани въстава чрез спорадични народни въстания, чиито кулминация се осъществява в Парижката комуна от 1871, когато хората пак поемат властта над Париж и разгласят из цяла Франция послания са създаване на конфедерация от общини, които да противодействат на новата Трета Република. Това народно въстание вдъхновява и нашите революционери от Априлското въстание.  Затова Ботев пише в чест на Парижката Комуна „Смешен плач“, където казва, че целта им е създаване на „истински човек – на него да принадлежи града, а не той на града”. Вазов, който прекарва известно време с въстанниците във Влашко описва желанието им за комуна в „Хъшове“. В „История на Априлското въстание“, 1907 г., Димитър Страшимиров, описва целите, които апостолите на въстанието си поставят: „не мислеха само да открехнат от гърба си чуждото иго, но ламтяха дори за республика и комуна“. Реализирането на тези идеи по време на Априлското въстание може да се видят в написаната през есента на 1876 г. книга на Атанас Шопов „Десетдневно царуване. Из българското въстание в 1876 г. Дневници на един бунтовник“, който е личен помощник на Бенковски и присъства на събитията в Панагюрище. От книгата става ясно, че избраната Комисия на събранието в Оборище пише план на въстанието, в който се предвижда „Всичко имущества, стоки, брашно, жито и др. от 1 ви Май стават общи“, парите се премахват, цялата дистрибуция се извършва чрез „записки“, назначава се „дом – дворец“, където избраното от населението управа провежда своите събрания, съхранява всички стоки и отговаря за разпределението им. В плана се предвижда да се изградят комуни, които поддържат постоянна връзка помежду си , тоест създаване на конфедерация от комуни, а не централна власт, както след това се случва под благия поглед на великите сили.

В българската история пряката демокрация и кондеративния тип организиране имат дълбока, но тотално забравена следа. По времето преди Освобождението голяма част от семейните клетки са били големи родове, обединени в едно стопанство, т.н. „задруга“. Задругите са се управлявали от задружния съвет, в който участват всички мъже със семейства. Земята около селата се е управлявала от съвета на старейшините, които са представителите на най-големите задруги, а те от своя страна имат право да изразяват само мнението на задружните съвети. Тоест земята се е управлявала от съвета на делегатите на отделните задуги, така че селата по това време са представлявали конфедерация от месните родови комуни.

В конфедерацията от общи събрания на населението, осъществяването и администирането на общи политики и проекти, ще се извършва от съвети на мандатни делегати, избрани от всички отделни общности, които имат само изпълнителна функция, тоест оперативна власт  и им е забранено да оформят политики. Политиките се оформят от желанията и мечтите на хората, съставени чрез съветите на експерите в дадените области и изпълнени пак от експерти, които са под постоянен контрол на населението, дейността им е напълно прозрачна и могат по всяко време на бъдат отзовани. Отделните общности са здраво свръзани с всички други, освен ако чрез общо гласуване се реши някоя общност или цяла местност да се отдели от конфедрерацията.  Тоест нужда от централно управление няма, освен  може би в случай на война, в който ще си изберем даден генерал.

Пето,  в предложенията от Росен Миланов се откроява това, в което се предлага всички естествени монополи – обществени услуги, дистрибуция на горива и енергия – да бъдат децентрализирани и да се премахнат посредниците в управлението им, като хората поемат контрола и собствнеостта над тях. Всъщност и тази идея е част от българската и световна история и не е нещо ново. Става въпрос за съществувалото до 1944г, истинско кооперативно движение(да не се бърка с държавните ТКЗС-та след това), в което участва над 1/3 от активното мъжко население, което означава, че над 80% от населението пряко или косвено задоволява своите стопански нужди от кредит, застраховане, потребление, услуги, производство и т.н. от кооперативното движение. Кооперативната стопанска дейност съставя 55% от търговията на едро, 20 % от търговията на дребно, 30% от кредитната дейност и 25% от застрахователното дело. Активът-пасивът на кооперациите възлиза на 30 млрд. лв, 3 пъти повече от държавния бюджет. Коперациите са се управлявали от годишни събрания на своите участници. Можем да разширим този модел към създаване на мунисипализирани производствени общности, под контрола на конфедерацията от местни събрания.

Автор: Антон Василковски

3549_577690818932404_1754964505_n

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s